Хондром

› Въведение

› Какво е хондром?

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Хондромът представлява вид доброкачествен тумор, съставен от хрущялна тъкан, който най-често се развива в костите на ръцете и краката. Той обикновено е безсимптомен и се открива случайно, но може да причини симптоми, като болка, деформация и риск от патологични фрактури. Причините за възникването му включват нарушения в развитието на хрущяла и генетични фактори. Диагнозата се поставя чрез образни изследвания като рентгенография, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс, а при необходимост и биопсия. Лечението варира от наблюдение до хирургично отстраняване, като прогнозата е добра при ранна диагностика и контрол.

Какво е хондром?

Хондромът представлява вид доброкачествен тумор, изграден от зряла хрущялна тъкан. Той произхожда от клетки, които нормално участват в образуването и поддържането на хрущяла, но поради нарушена регулация започват да се размножават локално и да формират туморна маса.

Най-често хондромите се развиват в костите на ръцете и краката, особено в малките кости на пръстите (фаланги и метакарпални/метатарзални кости). По-рядко могат да се срещнат в дългите кости, ребрата или таза.

Според разположението си хондромите се делят на:

• енхондроми: развиват се вътре в костта, в костномозъчната кухина (най-честият тип)
• периостални хондроми: разположени са върху повърхността на костта, под надкостницата

Макар да са доброкачествени и обикновено бавно растящи, хондромите имат важно клинично значение, защото могат да отслабят структурата на костта и да доведат до патологични фрактури и макар и рядко съществува риск от малигнена трансформация в хондросарком.

Причини и рискови фактори

Точната причина за възникване на хондром не е напълно изяснена, но се предполага, че туморът се развива вследствие на нарушения в нормалното развитие и диференциация на хрущялната тъкан.

Най-спекулираната хипотеза е, че хондромите произхождат от остатъци от ембрионална хрущялна тъкан, които по време на растежа на костите не се превръщат напълно в кост. На молекулярно ниво при част от хондромите са установени генетични мутации, засягащи регулацията на клетъчния растеж и нарушения в сигнални пътища, свързани с диференциацията на хондроцитите.

Въпреки че хондромите могат да се появят при всеки, някои фактори повишават вероятността за тяхното развитие, включително:

• възраст: най-често се диагностицират при млади лица и лица в активна възраст, най-често между 20 и 50 години
• вродени състояния: хондром се развива по-често при лица с подлежащи редки синдроми като Олиерова болест (множествени енхондроми), синдром на Мафучи (енхондроми, съчетани със съдови малформации) и други
• нарушения в костния растеж: по-висок риск е налице при наличие на зони с активен растеж (тези зони са по-податливи на развитие на хрущялни тумори)
• травми: макар да липсва директна причинно-следствена връзка, предходна травма може да доведе до откриване на вече съществуващ, безсимптомен хондром
• генетична предиспозиция: при някои пациенти се предполага наследствена склонност към развитие на хрущялни тумори

Липсват данни, че хондромът може да се развие в резултат от особености в начина на живот (хранене, физическа активност, тютюнопушене и други), като в повечето случаи възниква спорадично, без ясна външна причина.

Симптоми

В много случаи хондромът протича безсимптомно и се открива случайно при рентгенография или друго образно изследване, назначено по различен повод. Когато обаче туморът нарасне или засегне околните структури, могат да се появят характерни оплаквания.

Сред най-честите симптоми се включват:

• болка: обикновено е лека до умерена, тъпа и хронична. Болката не е постоянна и често се усилва при натоварване на засегнатата кост. Силна, прогресираща или нощна болка не е типична и трябва да насочи към допълнителна диагностика
• подуване или видима деформация: при повърхностно разположени хондроми може да се забележи локално подуване или промяна във формата на костта, особено в областта на пръстите на ръцете и краката
• ограничена подвижност: ако туморът е в близост до става, може да се наблюдава скованост, намален обем на движение или дискомфорт при движение
• симптоми, свързани с усложнения: патологични фрактури (счупвания при минимална травма или спонтанно), неврологични симптоми (при притискане на нервни структури могат да се появят изтръпване, мравучкане или болка по хода на нерв)

Макар и рядко, някои хондроми могат да се трансформират в хондросарком. Предупредителни симптоми най-често са нарастваща и постоянна болка, болка през нощта или в покой, бързо увеличаване на туморната маса, разрушаване на костта и други.

Усложнения

Хондромът е доброкачествен тумор и в повечето случаи има благоприятно протичане, но при определени обстоятелства може да доведе до редица усложнения. Те зависят от размера на тумора, неговото разположение и продължителността на съществуването му, като най-типичните включват:

• патологични фрактури: най-честото усложнение на хондрома е патологичната фрактура. Разрастването на хрущялната тъкан води до изтъняване и отслабване на костта, което я прави уязвима дори при минимално механично натоварване
• деформации на костта: при бавно, но продължително нарастване хондромът може да причини промяна във формата на засегнатата кост, асиметрия на крайниците, козметични дефекти, особено при лезии на ръцете и пръстите
• функционални нарушения: когато хондромът е разположен в близост до става или сухожилни структури, той може да доведе до ограничен обем на движение, болка при движение, намалена функционалност на засегнатия крайник, компресия на околни структури
• малигнена трансформация: най-сериозното, макар и рядко усложнение, е трансформацията на хондрома в хондросарком. Рискът е значителен при множествени енхондроми и при синдроми като болестта на Олиер и синдрома на Мафучи

Ранната диагноза и адекватна терапия значително намаляват рисковете от развитие на усложнения.

Диагноза и изследвания

Диагнозата при хондром се поставя въз основа на клиничната картина, образните изследвания и при необходимост назначаване на допълнително хистологично потвърждение. В много случаи туморът се открива инцидентно, тъй като липсват изразени симптоми.

Образните изследвания имат ключова роля в диагностичния процес, като първото и най-често използвано изследване е рентгенографията. Типични находки при хондром са добре ограничена, просветлена зона в костта, наличие на калцификати в тумора и изтъняване на кортикалиса без ясно разрушаване.

Компютърната томография има по-всиок визуализационен потенциал и често се назначава допълнително при неясни случаи или при планиране на хирургично лечение.

Ядрено-магнитен резонанс е особено полезен за оценка на размера на тумора, връзката му с околните меки тъкани, както и при подозрение за малигнена трансформация.

При съмнение за злокачествен процес или при атипични образни находки се извършва биопсия, като хистологичното изследване е златен стандарт за разграничаване между доброкачествен хондром и хондросарком.

Лечение

Лечението при хондром зависи от няколко фактора, а именно размер, локализация, наличие на симптоми и риск от усложнения. В повечето случаи хондромите са безсимптомни и не изискват активно лечение, а само редовно наблюдение и проследяване.

При малки, безсимптомни хондроми, които се откриват случайно, се препоръчва редовно проследяване с образни изследвания (рентгенографии или ядрено-магнитен резонанс) на интервали от няколко месеца до няколко години. Целта е да се следи за евентуална промяна в размера или структурата на тумора, която може да сигнализира за усложнения или малигнена трансформация.

При симптомни хондроми (с наличие на прояви като болка, деформация, ограничение на движението) или при големи тумори, които отслабват костта и увеличават риска от фрактура, се препоръчва оперативно отстраняване. Основната хирургична процедура е кюретаж, след който често се използва костен графтинг (попълване на дефекта с костен материал), за да се възстанови здравината на костта.

При периостални (външни) хондроми се премахва туморната маса с част от прилежащата тъкан.

След лечение, независимо дали консервативно или хирургично, е необходимо дългосрочно наблюдение, за да се открие евентуално повторно появяване или усложнения.

Прогноза

Прогнозата при хондром е отлична. Повечето случаи протичат безсимптомно и не се усложняват, а регулярното наблюдение и проследяване намаляват риска от усложнения и малигнена трансформация.

Изображения: freepik.com