Миокарден инфаркт

Миокардният инфаркт възниква, когато съсирек (тромб) спре кръвотока по коронарна /сърдечна/ артерия. Тази артерия храни определена зона от сърдечния мускул. Спирането на кръвотока по коронарната артерия уврежда или води до унищожаване на сърдечен мускул.

В миналото инфарктът е завършвал често фатално. Благодарение на по-доброто познаване на симптомите на болестта и напредъка в лечението, в наши дни повечето болни оцеляват. Стереотипът на живот – хранене, двигателна активност, стрес - са от значение след миокарден инфаркт. Здравословният живот води до намаляване на риска от миокарден инфаркт.

Симптоми
Основните симптоми на миокардния инфаркт включват:

• Тежест, натиск и стискаща болка зад гръдната кост, които продължават повече от няколко минути;
• Излъчване на болката към рамото, ръката, гърба, често към зъбите и челюстта;
• Нарастващи епизоди на гръдна болка;
• Продължителна болка в горната част на корема;
• Недостиг на въздух;
• Потене;
• Чувство на застрашеност;
• Прималяване;
• Гадене и повръщане.

Симптомите на инфаркт при жените могат да бъдат по-различни и трудно различими от тези при мъжете. Към гореописаните симптоми могат да се добавят:

• Коремна болка или киселини;
• Студена кожа;
• Главозамайване или зашеметеност;
• Необичайна умора.

При различните хора симптомите на инфаркта са различни. Миокардният инфаркт може да се случи по всяко време – по време на работа, спорт или по време на покой. В някои случаи симптомите започват изведнъж, а в други случаи има предупредително усилване на вече съществуващи такива - най-честият от тях – ангината /стенокардията/.

Причини

Медицинският термин за сърдечна атака е миокарден инфаркт. "Мио" произхожда от "мускул", "кардио" означава "сърце", "инфаркт" означава смърт на тъкани, вследствие недостиг на кислород. Сърдечният мускул има нужда от непрекъснат приток на кислород, който на свой ред се подсигурява от кръвта. Прекъсването на кръвоснабдяването води до бърза увреда и смърт на сърдечни клетки, което може да доведе до фатални сърдечни аритмии и прояви на сърдечна недостатъчност.

Инфарктът се получава, когато една или повече от артериите, снабдяващи сърцето с кръв, богата на кислород, се запушат. Тези артерии се наричат коронарни, защото обгръщат сърцето като корона. Във времето тези артерии могат да се стеснят, поради натрупване на холестерол. Това натрупване, познато още като плака – е всъщност субстратът на атеросклерозата по артериите на човека.

По време на миокардния (сърдечния) инфаркт една от тези плаки се разязвява и на това място се образува кръвен съсирек (тромб). Когато тромбът е достатъчно голям, той спира кръвотока по артерията. Стесняването на сърдечните артерии, поради атеросклероза, се нарича исхемична болест на сърцето. Последната е основната подлежаща причина за сърдечните инциденти.
Рядка причина за миокарден инфаркт може да бъде спазъм на коронарна артерия, като по този начин се прекъсва кръвоснабдяването на част от сърдечния мускул. Средства като кокаин, например могат да доведат до животозастрашаващ спазъм.

Инфарктът е крайният етап на процес, който трае няколко часа. С всяка изминаваща минута все по-голяма част от сърдечната тъкан се лишава от кислород, влошава функцията си и умира. Ако кръвообращението на сърцето се възстанови навреме увредата на сърцето може да се ограничи или да бъде избегната.

Рискови фактори

Някои фактори водят до по-бързо отлагане на холестеролови плаки по артериите и съответно до атеросклеротична съдова болест.
Сред тях са:

• Тютюнопушене - тютюнопушенето, както и пасивното такова, уврежда вътрешната обвивка на артериите – като по този начин позволява холестерол и други субстанции да се отложат по артериите и да намалят кръвоснабдяването. Тютютнопушенето повишава риска от образуване на съсиреци в кръвообращението.
• Високо кръвно налягане - кръвното налягане се определя от количеството кръв, което сърцето изпомпва и от съпротивлението, което оказват артериите спрямо кръвния ток. С времето високото кръвно налягане уврежда артериите, особено сърдечните. Рискът от високо артериално налягане се увеличава с възрастта, но основни причини са още високият хранителен прием на сол, наднорменото тегло, ниската физическа активност. Роля играят и наследствени фактори.
• Високи холестерол и триглицериди - холестеролът е основната част на отлаганията, наречени още плаки по артериите. Високите нива на т. нар. „лош” холестерол - LDL и също на триглицеридите са в основата на атеросклерозата. Повишението им се дължи на неправилен хранителен режим, състоящ се от много животински мазнини, холестерол и въглехидрати. От друга страна високите нива на „добрият” холестерол – HDL могат да помогнат за „изчистване” на излишния холестерол от кръвообращението и по този начин да намалят риска от инфаркт.
• Ниска физическа активност - живот без двигателна активност води до по-високи нива на холестерол и до затлъстяване. Обратно, хора, които провеждат редовна аеробна физическа активност имат по–нисък риск от инфаркт. Физическите натоварвания са полезни за понижаването на кръвното налягане.
• Затлъстяване - пълните хора имат високо съдържание на мазнини в тялото си. Затлъстяването повишава риска от инфаркт, защото води до покачване на холестерола в кръвта, до артериална хипертония и диабет.
• Диабет - диабетът е неспособността на тялото да произвежда инсулин и да реагира адекватно към него. Инсулинът е хормон, който се произвежда от задстомашната жлеза
• /панкреас/, като позволява организма да използва захарта в кръвта. Диабетът се развива и в детството, но по-често в зряла възраст и сред хората с наднормено тегло. Диабетът значително повишава риска от миокарден инфаркт.
• Стрес - някои хора реагират на стреса по начин, който повишава риска от инфаркт. Повечето стрес, както и чести гневни епизоди, могат да доведат до покачване на кръвното налягане.
• Алкохол - употребяван умерено, алкохолът повишава нивата на HDL холестерола (добрият холестерол) и по този начин има предпазващ ефект по отношение на миокардния инфаркт. Мъжете не трябва да превишават повече от 75 мл концентрат на ден, а жените повече от 50 мл. Повишеният прием на алкохолни напитки води до покачване на артериалното налягане и на триглицеридите, което на свой ред повишава риска от инфаркт.
• Фамилност по отношение на инфаркт - ако близки родственици са имали инфаркт, вероятността пациентът да е изложен на висок риск е голяма. В семейството може да има ген, който да води до повишаване на холестерола или пък на кръвното налягане.
• Хомоцистеин, С-реактивен протеин и фибриноген - хората, които имат повишени нива на тези вещества могат също да са изложени на повишен риск от инфаркт. Преустановяване на тютюнопушенето, редовна физическа активност и здравословно хранене могат да бъдат полезни. Човек може да модифицира или елиминира някои от тези фактори и по този начин да намали риска от първи или последващ миокарден инфаркт. Някои фактори не могат да се променят – например наследствеността, възрастта и пола. Мъжете генерално имат по-висок риск от инфаркт от жените. Като цяло рискът при жените нараства след менопазуа – обикновено след 55-годишна възраст.

Рехабилитация

Целта на спешното лечение на миокардния инфаркт е да възстанови кръвооросяването на сърцето. Целта на последващото лечение е да възстанови сърдечната функция и да предотврати нов инфаркт. Рехабилитацията започва от първия ден след миокардния инфаркт. Тя е фокусирана върху три основни момента - медикаментозно лечение, промяна в стереотип на живот и психология.

Инструкции за пациента, при настъпили симптоми на миокарден инфаркт

• По време на миокарден инфаркт много хора губят скъпоценно време, защото не разпознават основните симптоми на болестта или просто ги пренебрегват!!! Много хора търсят помощ късно, защото се страхуват да не се „изложат”, поради фалшива тревога.
• Не забравяйте – едно от най-важните неща, което можете да направите, за да намалите пораженията от инфаркта и да увеличите шанса си за преживяемост, е да разпознаете какво се случва и да вземете незабавни мерки!!!
• От хората, които умират от инфаркт, половината умират в първия един час от началото на симптомите!!!
• Не се правете на „издръжливи” на симптомите на инфаркта, като например болка и тежест зад гръдната кост повече от няколко минути.
• Незабавно се обадете на Спешна медицинска помощ. Ако няма такава наблизо или идването й ще отнеме време, по-добре е да бъдете докарани /от съсед, приятел, такси/ до болница с възможности за адекватно лечение. Не е допустимо сами да шофирате, ако в момента имате сърдечен инфаркт, защото при рязко влошаване излагате на риск себе си и другите участници в движението.
• Ако се окаже, че нямате миокарден инфаркт, тогава докторите ще могат да дадат насоки на какво се дължат симптомите Ви и как да се лекувате.
• Не забравяйте – ако считате, че имате миокарден инфаркт, винаги е по-добре да потърсите лекарска помощ незабавно и то в болнично заведение с възможности за съвременно лечение на инфаркта.

Изследвания и диагноза

В идеалния вариант, при редовни профилактични прегледи, рисковите фактори за миокарден инфаркт биха могли да бъдат идентифицирани и да бъдат взети мерки, преди да се стигне до инфаркт.

В случай че има миокарден инфаркт при първата си среща с лекар, пациентът ще бъде помолен да опише оплакванията си, да разкаже за провежданото до момента лечение, както и за съпътстващи заболявания. Ще бъде прегледан и преслушан, като ще бъдат проведени поредица от изследвания:

Електрокардиограма (ЕКГ). Това е първото изследване, което диагностицира миокардния инфаркт. Кардиограмата показва също стадия на инфаркта, наличието на сърдечни аритмии или блокове. Ехокардиография (ЕхоКГ). Това изследване дава непосредствена представа за функционалното състояние на сърдечния мускул и на клапния апарат на сърцето в момента на изследване. Чрез него може да се оцени степента на тежест на пораженията от инфаркта върху сърцето.

Кръвни изследвания. При инфаркта някои ензими, съдържащи се в сърдечните клетки, „изтичат” в кръвообращението. Кръвна проба от вената ще бъде взета незабавно при наличие на инфаркт.

Усложнения

Миокардният инфаркт води след себе си редица усложнения, чиято честота нараства, колкото повече се отлага ефективното лечение на тази болест. Сред усложненията са:

• Сърдечни аритмии. Когато сърдечният мускул е увреден от инфаркт се получават своеобразни електрически „къси съеднинения”, които водят до бърза или неритмична сърдечна дейност. Някои аритмии могат да бъдат фатални.
• Сърдечна недостатъчност. Според обширността на засегнатия сърдечен мускул от инфаркта, впоследствие сърцето може да има намален помпен потенциал и пациентът да има задух и умора при малки физически усилия – което е проява на сърдечна недостатъчност.
• Сърдечна руптура. Зона от сърдечния мускул, изтънена от инфаркта може да се разкъса и да се формира „пробойна” в сърцето. Често тази руптура завършва фатално.
• Клапни проблеми. В хода на инфаркта могат да се развият значими клапни недостатъчности – пропускане на кръв в обратна посока от определена клапа.

Видове лечение на миокардния инфаркт - По време на миокарден инфаркт се действа незабавно.

Инструкции за пациента

Потърсете спешна медицинска помощ. Дори само да подозирате, че имате инфаркт, не се колебайте да потърсите помощ. Ако няма възможност за спешна медицинска помощ намерете някой, който да Ви отведе в болница, но не шофирайте сами. Това излага Вас и хората около Вас на риск.

Вземете нитроглицерин. Ако вече Ви е бил предписан нитроглицерин, вземете докато чакате екип на спешна медицинска помощ.
Сдъвчете половин таблетка обикновен аспирин. Аспиринът е много важно лекарство в лечението на сърдечно-съдовите заболявания.
Ако се натъкнете на човек, който е в безсъзнание от подозиран миокарден инфаркт, извикайте медицинска помощ и ако сте преминали обучение започнете кардиопулмонална ресусцитация. Ако не знаете какво е това, по-добре започнете да правите сърдечен масаж поне 100 пъти в минута. Понякога в първите минути на инфаркта сърцето може да развие фатално „камерно мъждене”, което се преустановява с дефибрилация, а понякога с юмручен удар върху сърдечната област. В добре оборудвана болница с възможности за съвременно интервенционално лечение на миокардния инфаркт ще бъдете подложени на инвазивна сърдечна катетеризация и медикаментозно лечение.

Инвазивни процедури

Коронарна ангиопластика и стентиране. Спешната ангиопластика отваря запушената коронарна артерия и възстановява кръвообращението в зоната на инфаркта. В обичайния случай от артерията на крака, в областта на слабинната гънка, след поставяне на местна упойка, се въвежда тънка тръбичка /катетър/ до сърдечната артерия. По този катетър се поставят устройства, които „изсмукват” съсиреците от артерията, впоследствие се раздува балон, който разширява артерията в най-стеснения й участък. В този участък след това се поставя стент, който поддържа в дългосрочен план артерията отворена.

Коронарната ангиопластика се извършва едномоментно с провеждането на коронарната ангиография, с която се откриват стеснените или запушени артерии от инфаркта. Правилото е: Колкото по-скоро, толкова по-добре. Ако има инфаркт и пациентът бъде лекуван в болница с възможности само за консервативно лечение (т.е. само с лекарства), вероятността за усложнения на инфаркта и смърт е значително по-висока, отколкото ако незабавно се извърши ангиопластика. Например при пациенти, при които се извършва тромболиза при инфаркт смъртността е средно около 9,3%, а при ангиопластика 7%. Вероятността след тромболиза да има повторен инфаркт е 6,8%, спрямо 2,5% при ангиопластика. Разликите са внушителни!

Аорто-коронарен байпас. В редки случаи може да бъде проведена спешна байпас операция в хода на инфаркта. Байпасът представлява пришиване на вени или артерии след стеснения или запушен участък на сърдечната артерия, като по този начин се възстановява кръвотока в зоната. Този тип лечение може да бъде препоръчано след възстановяване от инфаркта.

Медикаменти
Паралелно с инвазивните процедури могат да бъдат прилагани медикаменти за лечение на сърдечно-съдовата система, сред които са:

• Аспирин.
• Тромболитици.
• Антиагреганти.
• Антикоагуланти.
• Болкоуспокояващи.
• Нитроглицерин и негови производни.
• Бета блокери.
• Холестерол-понижаващи медикаменти.

Профилактика

Никога не е късно да се предприемат стъпки за профилактика на миокардния инфаркт – дори и вече да има наличен такъв. Медикаментозното лечение играе огромна роля в намаляване на риска от нов коронарен инцидент и в това да подобри качеството на живот след преживения инфаркт. Промяната в стереотипа на живот от друга страна играе критична роля в профилактиката на инфаркта също.

Медикаменти:

• Антиагреганти - след имплантиране на стент в коронарните артерии прием на аспирин и клопидогрел е задължителен. Срокът е не по-малък от 6 месеца, но като цяло зависи от препоръката на лекуващия лекар.
• Бета-блокери - тези медикаменти намаляват кръвното налягане и потреблението на кислород от сърдечния мускул, като по този начин намаляват риска от нов инфаркт. Много пациенти приемат бета-блокери след миокарден инфаркт до края на живота си.
• ACE – инхибитори - тази група медикаменти се предписва след миокарден инфаркт, особено след като е налично снижение на помпения капацитет на сърцето. Тези медикаменти облекчават работата на сърцето, подпомагат подобряването на систолната му функция и намаляват риска от нов коронарен инцидент.
• Липидо-понижаващи медикаменти - различни групи медикаменти, сред които статините, ниацин, фибрати могат да бъдат предписани, за да се понижи нежелано високия холестерол. Тези медикаменти намаляват значимо риска от нов сърдечен инцидент, независимо че холестеролът и триглицеридите може и да не са силно завишени!!!

Стереотип на живот:

• Спиране на тютюнопушенето;
• Добър контрол на артериалното налягане, холестерола, захарния диабет;
• Редовни контролни прегледи;
• Лекуващия лекар следва да следи липидния профил и да назначава лекарства, понижаващи кръвните липиди, докато се постигнат прицелните нива – LDL холестерол под 2 mmol/l и HDL – холестерол над 1.2 mmol/l;
• Консумация на храни, бедни на мазнини, холестерол и сол;
• Поддържане на желаното телесно тегло;
• Повишаване на физическата активност – поне 30 мин. физически упражнения през повечето дни от седмицата;
• Ограничен прием на алкохол. Ексцесивна употреба на алкохол означава пиене на над три питиета дневно, като едно питие означава една бира, 200 мл вино или 50 мл твърд алкохол;
• Да се следят и другите рискови фактори – наличие на аритмия и др.

Как да се продължи живота след миокарден инфаркт
Да преживееш миокарден инфаркт е сериозно. Смисълът на съвременното лечение е бързо връщане на пациента към нормален стереотип на живот – разбира се, променен по здравословен начин. Във възстановителния период след миокардния инфаркт /около 4-та седмица/ се провежда симптом-лимитиран стрес-тест, който отговаря на въпроса какво максимално физическо натоварване може да бъде извършвано и кога може да бъде възстановена нормална трудова активност.

Сексуален живот след миокарден инфаркт
Много хора се опасяват, че сексът след миокарден инфаркт ще е прекалено натоварващ за сърцата им. Повечето хора се възвръщат към сексуален живот безопасно след преживян миокарден инфаркт. Това зависи и от нивото на психологически комфорт и готовност, както и от степента на предхождаща сексуална активност.

Някои медикаменти за лечение на сърдечно-съдовата система, като например бета-блокерите могат да повлияят върху сексуална функция на човека. По-често обаче, сексуалната дисфункция след миокарден инфаркт се дължи повече на депресивност и напрегнатост, отколкото на предписаното лечение.

Статията е публикувана в списание "MedPost", бр. 6, 2015 г.

Автор:
Материалът е предоставен от Кардиоцентър „Понтика“, гр. Бургас.