Еозинофилен езофагит

› Въведение

› Епидемиология

› Етиология

› Клинична картина

› Диагноза

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Еозинофилният езофагит (ЕоЕ) представлява алергично възпалително заболяване на хранопровода с хронифициращ ход, включващо селективното натрупване на еозинофили в тази анатомична област. Еозинофилите или еозинофилните гранулоцити са вид левкоцити, произхождащи от миелоидния кръвен ред в костния мозък и клинично се свързват с  наличието на хелминтни паразитози и алергии, но нормално не присъстват в областта на хранопровода. Увеличеният брой на еозинофили в кръвта се бележи с термина "еозинофилия" и може да намерите пълна информация за състоянието на:

» Еозинофилия

Епидемиология

Еозинофилният езофагит е диагностициран за път път през 1977г. при възрастен пациент, а в началото на 90-те години беше признато като отделна нозологична единица. Оттогава досега заболяването показва нарастваща тенденция в световен мащаб. Сегашните кохортни проучвания показват, че разпространението на състоянието варира между 45 и 55 новодиагностицирани случая на 100 000 души население. ЕоЕ може да засегне както мъже, така и жени, но е по-често срещан при хората от мъжки пол (съотношение мъже:жени – 3:1) и бялата раса, както и при хора с други алергични заболявания като екзема, бронхиална астма, сенна хрема, хранителни непоносимости и т.н., а също и при фамилно обременени индивиди.

Етиология

Причините, поради които възниква еозинофилният езофагит, са неизяснени. Предполага се, че ЕоЕ е резултат на алергична реакция на организма спрямо определени храни или алергени от околната среда. Етиопатогенезата се свързва с анормален имунен отговор към определена антигенна стимулация, като твърдението се подкрепя от проучвания, които отчитат сезонни и климатични вариации в представянето на заболяването. Така например, те показват, че увеличение на ЕоЕ се забелязва през пролетния или есенния времеви диапазон, както и в сухите и много студени райони. В имунния отговор се въвличат определени групи клетки – интерлевкини, IL-4, IL-5, IL-13, Th2-цитокини, мастоцити, еотаксин-1, еотаксин-3.

Важно е да се отбележи също и фактът, че съществува обратна връзка между експресията на еозинофилен езофагит и инфекцията с Helicobacter pylori. Еозинофилният езофагит се среща по-често при пациенти с целиакия. Целиакията е подробно описана в раздела „Медицинска енциклопедия“ и може да намерите подробна информация за нея на:

» Целиакия

Клинична картина

Клиничната картина на еозинофилния езофагит е неспецифична и пациентите са в добро общо състояние, по тази причина диагнозата обикновено се поставя няколко години след появата на оплакванията. Симптомите, с които се манифестира заболяването, се отличават в различните периоди на развитие. Така например, при кърмачета еозинофилният езофагит се презентира с:

• Отказ от хранене
• Повръщане след нахранване
• Забавен растеж
• Ненаддаване на тегло
• Наличие на гастроезофагеален рефлукс(ГЕР), неповлияващ се от медикаменти

При деца и възрастни могат да присъстват:

• Гадене
• Повръщане
• Коремна болка
• Дисфагия(затруднено преглъщане, силно изразено при по-твърди храни)
• ГЕР, неповлияващ се от медикаментозно лечение
• Липса на апетит
• Ретростернална болка(болка зад гръдната кост)
• Наличие на чуждо тяло в хранопровода

Диагноза

Диагнозата „Еозинофилен езофагит“ се поставя на базата на клинични и параклинични изследвания, като биопсията остава единствения сигурен метод за доказване на диагнозата. Вашият лекуващ лекар ще Ви разпита подробно за оплакваниявата Ви и откога датират, наличие на придружаващи заболявания, както и дали сте фамилно обременен по отношение на алергични или други гастроентерологични състояния.

Ендоскопията на горния гастроинтестинален тракт е задължителна, тъй като по този начин еозинофилният езофагит се отдиференцира от други състояния. При съмнение за ЕоЕ задължително се прави биопсия на хранопровода, като пробите се взимат от проксималната, медиалната и дисталната част на хранопрода(поетажна щипкова биопсия), заедно с биопсии от антума и дванадесетопръстника, за да се изключат други диагнози в диференциално-диагностичен план.

От хистопатологичното изследване се разкриват обширни еозинофилни зони, инфилтриращи езофагеалната лигавица, заедно с мастоцити и базофили. Забелязва се също наличието на базално-клетъчна хиперплазия, удължение на папилите, повърхностно наслояване на еозинофилите и фиброза на субепитела.

Провеждането на пълна кръвна картина, както и на други тестове, установяващи наличието на специфични алергени, към които е сенсибилизиран организма, улесняват диагнозата.

Диференциална диагноза може да се направи с:

• Пептичен езофагит
• Рефлуксен езофагит
• Склеродермия
• Микотичен езофагит
• Стриктури на хранопровода
• Ахалазия
• Болест на Крон
• Диафрагмална херния

Лечение

Лечението на еозинофилния езофагит е комплексно, тъй като включва медикамендозно, ендоскопско и диететично лечение. На пациентите се препоръчва да приемат предимно течно-кашави храни, поради нарушената кинетика на хранопровода и наличието на дисфагични оплаквания. Избягват се храни, които се считат за алергени, като ядки, шоколад, мляко и млечни продукти, яйца, ягоди и други, при установена алергия към някои от тях.

Ендоскопско лечение при еозинофилен езофагит се провежда в случаите на наличие на чуждо тяло в хранопровода, както и при силно изразени стриктури. При последните се налага извършването на балонна дилатация за разширяване на стеснения участък.

Основно място в лечението на еозинофилния езофагит заема приложението на локални кортикостероиди, а системни не се прилагат, тъй като е установено, че нямат никакво действие спрямо ЕоЕ. Прилага се перорална суспензия флутиказон от 880 до 1760mcg/дневно или будезонид 1-2mg/дневно за период от 8 седмици според препоръките на Американския колеж по гастроентерология(American college of gastroenterology, ACG).

Прогноза

При строг контрол на еозинофилния езофагит, прогнозата е сравнително добра. Тъй като ЕоЕ е хронично рецидивиращо заболяване, то следва своя естествен ход на обостряния и ремисии. Като цяло, преживяемостта на пациентите с еозинофилен езофагит, не е по-различна от тази на общата популация. Възможно е дългогодишно нелекуваният ЕоЕ да доведе до ремоделиране на хранопровода, наличие на стриктури, пръстен на Шатцки и в крайна сметка до ахалазия.

Изображение: Nephron, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; freepik.com;