Електролитен дисбаланс

› Въведение

› Какво е електролитен дисбаланс?

› Причини за електролитен дисбаланс

› Симптоми при нарушен електролитен баланс

› Усложнения при електролитен дисбаланс

› Диагноза и изследвания

› Възстановяване на електролитния баланс

Въведение

При електролитен дисбаланс е налице отклонение от нормалните концентрации на определени електролити в кръвта. Най-важните електролити включват натрий, калий, калций, хлор, магнезий, фосфати, бикарбонати и отговарят за поддържане на киселинно-алкалното равновесие, водно-електролитен баланс и редица жизненоважни функции. Причините за недостиг или излишък на определени електролити могат да включват загуба на течности при повръщане, диария, потене, подлежащи заболявания, прием на лекарства и други. Симптомите зависят до голяма степен от вида на отклоненията, като при неглижиране е налице риск от усложнения, включително ритъмни нарушения, гърчове, кома. Диагнозата е клинико-лабораторна, а лечението включва заместителна терапия и рехидратация.

Какво е електролитен дисбаланс?

С термина електролитен дисбаланс се означават нарушенията в нормалните концентрации на определени минерали в организма, означавани като електролити. Сред най-важните от тях се включват натрий, калий, калций, хлор, магнезий, фосфати, бикарбонати, като имат жизненоважна функция за поддържане на алкално киселинното равновесие и водно-солевия баланс, нормалната функция на сърдечно-съдовата, нервната, бъбречната и мускулната функция.

Нарушенията в електролитния баланс са много чести в клиничната практика, като могат да се проявят както с прекомерно повишение на съответния електролит, така и с прекомерно намаление.

Така например при натриев дисбаланс е възможно развитие на хипонатриемия (ниски нива на натрий) или хипернатриемия (високи нива на натрий), при калиев дисбаланс се развива хопокалиемия (ниски нива на калий) или хиперкалиемия (високи нива на калий), като причините и протичането при отделните видове електролитни нарушения имат някои специфични особености.

Причини за електролитен дисбаланс

Причините за развитие на електролитни нарушения са многобройни и разнообразни, като сред едни от най-често описваните в практиката се включват:

• загуба на течности: всички състояния, които протичат с интензивно повръщане, диария, кръвоизливи, ексцесивно потене, при значителни изгаряния е налице много висок риск от електролитен дисбаланс
• лекарства: продължителният прием или приемът на по-високи от препоръчителните дози на някои медикаменти крие риск от развитие на електролитни нарушения, като такива препарати са различните видове диуретици, лаксативи (лекарства за лечение на запек), антиациди, химиотерапевтици и други
• хормонални и/или метаболитни нарушения: при заболявания и състояния, протичащи с промени в нивата на алдостерон (хипоалдестеронизъм, хипералдостеронизъм), болест на Адисон, захарен диабет, инсипиден диабет, в някои случаи и при нарушения във функцията на щитовидната жлеза
• бъбречни или чернодробни заболявания: при нарушения във функциите на отделителната система или черния дроб се нарушава способността за задръжка и изхвърляне на електролити и се създават предпоставки за електролитен дисбаланс
• недостатъчен внос: при гладуване, спазване на много рестриктивни диети, интензивно ежедневие и цялостно намален внос на храна и течности е налице повишен риск от възникване на различен по тежест електролитен дисбаланс

Изложени на по-висок риск са лицата от двете крайни възрастови групи (бебета и лица в напреднала възраст), лица с множество подлежащи заболявания и приемащи множество различни медикаменти, пациенти с деменция.

Симптоми при нарушен електролитен баланс

При изолиран дисбаланс на определени електролити може да се наблюдават някои типични прояви, които да подпомогнат клиничната диагноза. Така например при хипомагнезиемия (ниски нива на магнезий) е типично развитието на тремор и гърчова симптоматика, докато високите нива се характеризират със слабост и намалена рефлексна дейност. При хипокалциемия (ниски нива на калций) е много типична появата на мускулни крампи, парестезии, тетания, докато при хиперкалциемия (високи нива на калций) е характерна появата на запек, умора, учестено уриниране, обърканост и други.

В много случаи при електролитен дисбаланс е налице нарушение в концентрацията на няколко от основните електролити, което може да затрудни клиничното прецизиране на диагнозата. По тази причина често оплакванията на пациентите се категоризират като леки или тежки:

• леки симптоми: главоболие, обърканост, замайване, световъртеж, гадене, умора, мускулни спазми, крампи, потрепвания, тремор (треперене на ръцете), повръщане, диария, сухота в устата, прекомерна жажда, раздразнителност и други
• тежки симптоми: гърчове, загуба на съзнание, делириум, кома, мозъчен оток, метаболитна ацидоза, метаболитна алкалоза, аритмия или различни по вид ритъмни нарушения, мускулна парализа, тежка задръжка на урина или липса на уриниране, внезапно и тежко влошаване на общото състояние

Клиничното протичане зависи до много голяма степен от вида и тежестта на електролитните нарушения, конкретните електролити, чиито концентрации са променени, възрастта и общото състояние на пациентите.

Усложнения при електролитен дисбаланс

Неглижирането на оплакванията при електролитен дисбаланс крие риск от развитие на различни по вид и тежест усложнения, като отлагането на диагнозата и терапията задълбочава нарушенията и повлича настъпването на отклонения от нормата и на други електролити, които първоначално са били в нормата.

Сред възможните усложнения се включват:

• сърдечно-съдови проблеми: аритмия, която при калиев дисбаланс може да има животозастрашаващ характер, хипотония или хипертония, внезапно спиране на сърцето (сърдечен арест)
• неврологични усложнения: гърчове и епилептични припадъци, церебрален оток, нарушения в когнитивните функции (могат да имат перманентен характер), делириум, кома
• полиорганни увреждания: риск от развитие на остра бъбречна недостатъчност, хормонален дисбаланс, засягане на черния дроб, усложнения, асоциирани с развитието на ацидоза или алкалоза, развитие на рабдомиолиза (разпад на мускулните влакна) и други

По-висок риск от усложнения е налице при тежко влошено общо състояние, липса на достъп до медицински услуги, продължително неглижиране на причините, провокиращи електролитния дисбаланс (например отлагане на медицинска помощ при бебе с тежко повръщане).

Диагноза и изследвания

Поставянето на диагнозата при електролитен дисбаланс обикновено се изгражда въз основа на анамнестичните данни и се потвърждава от лабораторните изследвания, като в някои случаи може да се наложи и допълнително назначаване на образни изследвания с цел потвърждение на етиологията:

• разпит и преглед: важно значение има разкриването на причината за електролитния дисбаланс, поради което анамнезата е насочена към изясняване на подлежащи заболявания, прием на лекарства, излагане на високи температури и физическо натоварване, намален внос на храна и течности. Необходим е внимателен физикален преглед, като се търсят признаци на обезводняване, мускулна слабост или потрепвания, промени в съзнанието, промени в сърдечната дейност (ритъмни нарушения, хипотония, хипертония)
• лабораторни изследвания: за потвърждаване на диагнозата и изясняване на вида на отклоненията и засегнатите електролити се назначават подробни кръвни изследвания, като важно значение има пълната кръвна картина, електролити в серума (най-често се проследяват нивата на натрий, калий, магнезий, калций, хлор, фосфати), креатинин и урея (за оценка на бъбречната функция), кръвна захар, албумин, чернодробни ензими и други
• образни изследвания: при необходимост може да се наложи извършване на електрокардиограма, ехокардиография, ултразвуково изследване (ехография) на коремните органи и други

При диференциалната диагноза е важно различаване от състояния на тежка хипогликемия, мозъчен инсулт, миокарден инфаркт, епилепсия, тежка анемия и други.

Възстановяване на електролитния баланс

Основната цел при лечение на електролитните нарушения е възстановяване на нормалните концентрации на всички електролити, овладяване на причините, които провокират дисбаланса, стабилизиране на състоянието. Лечението е строго индивидуално, като зависи от вида на засегнатия електролит, вида на отклонението (излишък или недостиг), общото състояние и възраст на пациента.

Най-често терапията при електролитен дисбаланс включва:

• заместителна терапия: при лек дисбаланс заместителната терапия се осъществява перорално (прием на перорални електролитни разтвори и добавки, корекция в храненето). При тежки нарушения се налага интравенозно вливане на натриев хлорид, калиев хлорид, калциев глюконат, магнезиев сулфат и други, съобразно съответните лабораторни изменения
• рехидратация: при лица в запазено общо състояние рехидратацията се извършва перорално с прием на вода и разтворени в нея електролити. При лица в увредено общо състояние или при интензивно повръщане, рехидратацията се осъществява парентерално, с интравенозни вливания на физиологичен разтвор
• лечение на подлежащи заболявания: корекцията на причините, провокиращи електролитния дисбаланс, има важно значение за оптималното лечение. При повръщане, диария, кръвоизливи е необходимо предприемане на своевременни мерки, тъй като загубите могат да са значителни. При подлежащи метаболитни, хормонални, бъбречни и други заболявания е необходима подходяща терапия с лекарства, хормони, общи мерки

Възстановяването на електролитния дисбаланс обикновено се осъществява успоредно с останалите терапевтични мероприятия, но при персистиране на причините ефектът от лечението ще е временен.

Прогнозата зависи от вида и тежестта на електролитните нарушения, общото състояние на болните, своевременната медицинска консултация. Обикновено състоянието се коригира относително бързо и в редки случаи се развиват тежки и дългосрочни усложнения.

Изображения: freepik.com