Болест на Помпе

› Въведение

› Причини

› Видове и симптоми

› Диагноза

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Болестта на Помпе, известна доскоро като GSD-IIa или болест на натрупване на гликоген тип II, представлява рядко срещано в практиката генетично метаболитно заболяване, унаследявано по автозомно рецисивен механизъм, което се дължи на недостиг или липса на специфичен лизозомален ензим, отговорен за превръщането на гликоген в глюкоза.

Заболяването е описано за първи път от холандския патолог J.C.Pompe през 1932 година. Натрупването на гликоген води до прогресивна мускулна слабост с особено тежко засягане на скелетните мускули, сърцето и различни полиорганни увреждания.

Причини

Болестта на Помпе представлява наследствено заболяване с относително ниска честота, изчислена за САЩ от порядъка на 1 на 40 000. Унаследява се по автозомно рецисивен механизъм, като е необходимо и двамата родители да са носители на съответния дефектен ген. Обикновено при родителите липсват признаци на заболяването, но при провеждане на генетична консултация може да се установи носителството.

Причините за появата на болестта на Помпе са мутации в гена GAA, отговорен за производството на ензима кисела алфа-глюкозидаза. В организма този ензим разгражда гликоген (вид сложна захар) до глюкоза (проста захар) за използване на енергия. Мутациите в гена GAA водят до недостиг, изразен дефицит или пълна липса на ензима кисела алфа-глюкозидаза, в резултат от което гликогенът се натрупва в лизозомите и настъпват тежки мускулни увреждания и полиорганни нарушения.

Видове и симптоми

Натрупването на гликоген при болестта на Помпе води до прогресивни мускулни увреждания, особено в скелетната мускулатура в областта на долните и горните крайници, диафрагмата, а също и висок риск от поражения върху сърдечно-съдовата система.

В зависимост от възрастта на изява на симптомите се различават няколко основни форми или видове болест на Помпе, показващи известни различия както в клиничното протичане, така и в риска от развитие на усложнения и съответно в прогнозата:

• класическа форма на болест на Помпе с ранно начало: проявява се в първите месеци след раждането (най-често около четвъртия месец) и се характеризира с изразена мускулна слабост (миопатия), слаб мускулен тонус (хипотония), увеличение размерите на черния дроб (хепатомегалия) и наличие на сърдечни дефекти. Налице са проблеми с храненето, увеличаване размерите на езика (макроглосия), разширяване на носа, в резултат от което засегнатите бебета не наддават на тегло и ръст или е в незадоволителна степен, показват признаци на подлежаща респираторна патология (затруднено дишане, неравномерно дишане). Липсата на лечение се асоциира с летален изход в рамките на няколко месеца, най-често в резултат от сърдечна недостатъчност

• некласическа форма на болест на Помпе с ранно начало: тази форма също се проявява в ранна детска възраст, но малко по-късно в сравнение с класическата форма (най-често се установява на възраст около една година). Характеризира се със забавяне на двигателните умения (преобръщане, сядане, ставане, ходене) и прогресивна мускулна слабост. Възможно е уголемяване на сърцето (кардиомегалия), но рядко се установява сърдечна недостатъчност. Налице са тежки респираторни промени, чести дихателни инфекции, хепатомегалия, макроглосия и проблеми с храненето. Липсата на лечение се асоциира с много лоша прогноза и летален изход в рамките на няколко месеца до няколко години, най-често в резултат на дихателна недостатъчност
• болест на Помпе с късно начало: при тази форма симптомите могат да се проявят във всяка възраст, като могат да стартират в юношеството, активна или старческа възраст, но рядко се описват преди 1-2 години, характеризират се със значително по-леко протичане и липса на поражения върху сърцето или слабо засягане на сърдечните структури. Характерна е прогресивна мускулна слабост, особено в долните крайници, торса и респираторната мускулатура, затруднено дишане и диспнея, чести респираторни инфекции, нарушения в походката, чести падания. Налице е макроглосия с нарушения в преглъщането и храненето

Някои специалисти разделят болестта на Помпе само на два основни вида, а именно с ранно и с късно начало, като основният белег за различаването им е липсата на тежки сърдечни поражения и възможност за проява на болестта във всяка възраст при формата с късно начало.

Най-честите усложнения включват развитието на дихателна и сърдечна недостатъчност, тежки мускулни нарушения на долните крайници, нарушаващи ходенето и променящи стойката.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при болестта на Помпе изисква подробен анализ на информацията от различните методи на изследване с цел отдиференциране от някои идентично протичащи заболявания и потвърждаване на състоянието:

• разпит и преглед: обръща се внимание на фамилната анамнеза (в случай на генетични заболявания в рода, данни от провеждане на генетична консултация при планиране на бременност), особености в разгръщането на клиничната картина, възраст на поява на първите оплаквания, данни за подлежащи други заболявания
• лабораторни изследвания: необходими са подробни кръвни изследвания (пълна кръвна картина, чернодробни ензими, маркери на възпалението, показатели за бъбречната функция и други) с оценка на количеството на ензима креатин киназа, чиито променени нива подпомагат диагностицирането на заболяването

• генетични изследвания и консултация: генетичните изследвания с кръвни проби могат да потвърдят наличието на болестта, а при планиране на бременност в някои случаи се препоръчва извършването на генетична консултация за оценка на риска от развитие на това или друго генетично заболяване, при установяване на носителство при двамата родители
• образни изследвания: електромиография за оценка на дейността на мускулите, електрокардиограма и ехокардиограма, коремна ехография, белодробна рентгенография и други за установяване и оценка на наличните органни увреждания
• други изследвания: тестове за оценка на дихателната функция при данни за значителни респираторни увреждания, тестове за анализ на налични нарушения на съня, определяне на неврологичен статус и други, съобразно оплакванията и особеностите в протичането при отделните пациенти

Лечение

Болестта на Помпе е прогресивно заболяване без специфично, етиологично лечение към този момент. Използват се различни терапевтични подходи с цел забавяне на прогресията, намаляване на тежестта на развиващите се промени и усложнения, подобряване преживяемостта.

Сред най-често използваните лечебни алтернативи се включват:

• ензимна заместителна терапия: основното лечение при болест на Помпе, независимо от възрастта на изява на симптомите и особеностите в протичането, е ензимната заместителна терапия с алглюкозидаза алфа и авалглюкозидаза алфа, които са сред едни от най-скъпо струващите лекарства в световен мащаб. По същество препаратите представляват генетично модифицирани ензими, действащи като ензимите, срещащи се естествено в организма. Ранното стартиране на терапията ограничава натрупването от гликоген и съдейства за ограничаване на пораженията върху сърдечния мускул и неговата функция, но също и върху скелетните мускули, водейки до подобряване на тяхната функция, тонус и сила
• симптоматична лекарствена терапия: в зависимост от конкретните оплаквания при съответния пациент се прилагат различни симптоматични средства, включително обезболяващи, спазмолитици, ноотропни средства, витамини и минерали и много други, като изборът на лекарство и дозата се съобразяват с възрастта на засегнатите и техните оплаквания

• лечение на дихателните усложнения: при тежки белодробни поражения може да се наложи провеждане на лечение с кислород, механична вентилация, хранене през тръба за хранене или парентерално хранене
• физикална терапия: различните методи от физикалната терапия, както и трудовата терапия, могат да подпомогнат за фината и грубата моторика, за подобряване на мускулната сила и движения, за улесняване на ежедневните дейности и много други

Независимо от избора на терапевтичен план е необходимо стриктно проследяване на всички пациенти с цел ранно установяване на развиващи се усложнения и предприемане на съответните мерки.

Прогноза

Прогнозата при болестта на Помпе зависи до голяма степен от вида на заболяването, ранната диагностика и терапевтични опции, като се счита, че колкото в по-късна възраст се прояви болестта, толкова по-добра е прогнозата. Формата с ранна изява се асоциира с по-лоша прогноза и леталитет, асоцииран с дихателна и сърдечна недостатъчност. Формата с късна изява се откроява с по-добра прогноза и възможност за забавяне прогресията на процеса с подходящи и комплексни мерки.

Изображения: freepik.com