Чернееща черешова гъба

Чернееща черешова гъба (Hygrocybe conica) представлява много красива, малка, червена гъба, известна като шапка на вещица, конична восъчна шапка или конична слизеста шапка, принадлежи към семейство Hygrophoraceae. Шапката на вещицата е малка гъба, която почернява при натъртване и в напреднала възраст.

Устройство на чернееща черешова гъба

Шапката на гъбата е изпъкнала до конична, жълто-оранжева до червена на цвят, влажна до висцидна, с диаметър 2-7 см. Пънчето й е 5-10 см дълго и 0,5-1 см широко, жълто до оранжево жълто или оранжево, с бяла основа; доста сух; чупливо. Разполага с хриле, тясно прикрепени към стъблото; близки или почти далечни; отначало белезникав до жълтеникав или жълт, който става бледожълт, след това оранжев; синини и стареене бледо до тъмно сиво или черно. Спорите са бели, с големина 7-11,5 x 4,5-6,5 µ; гладки; елипсоидни или понякога леко стеснени и неправилни. Споровият отпечатък също е бял.

Разпространение на чернееща черешова гъба

Шапката на вещицата е широко разпространена в пасища, в широколистни и иглолистни гори в Северна Америка, Южна Америка, Европа и Азия, както и в Австралия и Нова Зеландия, като се среща през лятото и есента. Hygrocybe conica понастоящем се третира от микологията като силно променлив вид, виреещ в екосистеми с огромно разнообразие.

Използваема част на чернееща черешова гъба

Hygrocybe conica може да бъде отровна. Малкият й размер и покритието с лепкава субстанция я правят непривлекателна. Гъбата няма отличителен вкус и мирис. При изсушаване всички нейни части почерняват.

Химичен състав на чернееща черешова гъба

Пигментното съединение мускафлавин е изолирано от плодови тела на H. conica. Смята се, че това съединение се синтезира ензимно от L-DOPA, междинно съединение в биосинтезата на допамина, което също е открито в H. conica (3,2% от сухото тегло). Други пигменти, открити в този вид са 2,3-secodopa и 4,5-secodopa. Гъбата съдържа цинк и кадмий.

Лечебни свойства и приложение на чернееща черешова гъба

За разлика от много от червените и оранжеви восъчни шапки в Северна Америка, Hygrocybe conica е сравнително лесна за идентифициране: почти всички части на гъбата при натъртване се оцветяват в черно. Всъщност понякога се намират по-стари екземпляри, които са здрави, но изглеждат почти напълно черни.

Поради наличието на мощни фенолни компоненти, мицелът на гъбата може да се консумира за потенциални антиоксидантни ползи.

Антитуморна активност на чернееща черешова гъба

Полизахаридите, екстрахирани от мицелната култура на H. conica и приложени интраперитонеално на бели мишки в доза от 300 mg/kg, инхибират растежа на саркома 180 и твърдия рак на Ерлих съответно с 90% и 80%.

Внимание!

Повечето полеви ръководства я посочват като годна за консумация, въпреки че има един доклад за отравяне с H. conica. Някои ръководства я определят като „съмнителна“, което показва, че наистина не се знае достатъчно за шапката на вещицата, за да се оцени нейната ядливост. Препоръчва се тази гъба да не се консумира.

Заглавно изображение: No machine-readable author provided. Taka assumed (based on copyright claims)., CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons