Обикновен хипурис, Кобилешка опашка, Обикновена кобилешка опашка, Хипурис, Прешленолистен надводник

Обикновен хипурис, Кобилешка опашка, Обикновена кобилешка опашка, Хипурис, Прешленолистен надводник (Hippuris vulgaris) представлява често срещано водно растение от семейство Hippuridaceae. Интересното е, че този вид е известен с това, че излъчва метан. Той действа като своеобразен проводник, тъй като корените му могат да пролиферират надолу в аноксичните слоеве на почвата и да транспортират уловените газове в атмосферата. Въпреки че не е общоизвестна, тази способност всъщност е доста често срещана в растителния свят. Дърветата са способни да отделят огромни количества метан. В някои страни е неприятен плевел в различни водни басейни, като може да ги запуши. Предполага се, че помага за пречистването на гнилостта в блатата, като абсорбира голямо количество блатен газ.

Устройство на обикновен хипурис

Изображение: André Karwath aka Aka, CC BY-SA 2.5, via Wikimedia Commons

Обикновеният хипурис е пълзящо, многогодишно тревисто растение, което се среща в плитки води и кални равнини. Билката израства от здрави коренища на височина от 15 до 60 см. Стъблата й са твърди, неразклонени и често извити. Повечето й листа са над водната повърхност. Те се срещат в спирали по 6-12; тези над водата са с дължина от 0,5 до 2,5 см и ширина до 3 мм, докато тези под водата са по-тънки, по-крехки и по-дълги, особено на по-дълбоко. В плитки води растенията се извисяват на 20-30 см над водата. Цветовете им са незабележими и не всички ги произвеждат. Цъфтежът се наблюдава от юни до юли месец. Видът е хермафродит (има мъжки и женски плодни органи) и се опрашва от вятъра.

Разпространение на обикновен хипурис

Билката води произходът си от Северна Америка, Северна Европа и Азия. Вирее в бавно движещи се или застоели води на реки, езера, канавки, блата, както и на отдалечаващи се брегове в пясъчна, чакълеста или кална почва. Потопените растения се разпространяват чрез пълзящи коренища, докато изплуващите чрез семена.

Студоустойчиво растение е, което може да се отглежда и в аквариуми. Добър растителен избор е за блатисти градини, водни градини, аквариуми. Расте най-добре на слънце или на частична сянка. Може да расте в некисела вода на дълбочина до 3 метра, като образува големи колонии от пълзящи коренища. Размножава се чрез разделяне или стъблени резници. Не може да расте на сянка.

Използваема част на обикновен хипурис

Изображение: Krzysztof Ziarnek, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Сокът от билката, с медицинска цел, се приема вътрешно или се прилага външно.

Химичен състав на обикновен хипурис

Билката произвежда съединения, които могат ефективно да спрат кървенето и да лекуват рани.

Лечебни свойства и приложение на обикновен хипурис

Подобно на много свои роднини, кобилешката опашка има няколко медицински приложения. Билкарите са извличали сокове от растението и са ги използвали с вино или вода. Твърди се, че тези смеси помагат за предотвратяване на възпаление и подобряват чревната сила.

Обикновеният хипурис е много мощен за спиране на кървене, вътрешно или външно. Пиенето на сок или отвара действа кръвоспиращо, лекува язви, помага при камъни и задушаване, облекчава и укрепва червата и е ефективно при кашлица. Използвани като топла напитка, помагат при възпаления и обриви по кожата.

Друга употреба на кобилешка опашка

Изображение: Airwolfhound, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Кобилешката опашка е забележително издръжливо растение и като цяло е устойчиво на болести и вредители. При правилните условия на отглеждане може да развие колония, която се разпространява на ширина от 0,5 м само след 2 години отглеждане. Като оксигениращо растение, листата му могат да помогнат за аерирането на водата в езерото, тъй като отделят малки мехурчета през деня. Въпреки че този вид предпочита застояла вода, той може да понася леки водни течения и ниски температури. Това го прави чудесен вариант за езера, разположени в северните умерени зони.

Това растение вирее най-добре при пълно излагане на слънце и когато е частично потопено. Има толерантност към повечето видове почви, но предпочита неутрални пред алкални условия на живот. В идеалния случай трябва да се отглежда по краищата на езера, тъй като обикновено се среща по бреговете на езера или реки в дивата природа. Имайте предвид, че билката произвежда корени, които могат да растат дълбоко в аноксичните слоеве на почвата. Това означава, че може да превземе почвата по периметъра на вашето езерце. Ако не бъде контролирано, то може бързо да обрасне водното дъно.

Кулинарна употреба на обикновен хипурис

Изображение: Keith Edkins / Water plants in Quy Fen pond

H. vulgaris е ядливо растение, което се използва за направата на ескимоски сладолед! Обикновено събрани през лятото или есента, нежните издънки и листа могат да се консумират сурови или варени и се смята, че са доста ароматни. Могат да се използват дори кафявите презимували стъбла през пролетта. В Аляска тези части често се препоръчват най-вече като съставки за супа. Ескимосите ги употребяват, за да подобрят вкуса на супа от черен дроб на тромада и супа от тюленова кръв.

Тревопасните езерни риби и други сладководни животни се хранят с младите листа на обикновен хипурис.

Заглавно изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons