Обикновено синьоглавче, Ливадно синьоглавче

Обикновено синьоглавче, Ливадно синьоглавче (Succisa pratensis, Devil's Bit Scabious) представлява тревисто, многогодишно, покритосеменно растение от семейство Бъзови. Билката има четириделни цветове. Включена е в списък на лечебни растения. Succisa pratensis е добър източник на нектар. Билката е използвана като лечебна през 1900 г., но рядко се употребява в съвременната билкова медицина. Някои билкари все още използват отвара от корена й за лечение на кашлица, възпалено гърло, бронхит, треска.

Устройство на обикновено синьоглавче

Изображение: Devil's-bit Scabious (or Succisa pratensis) by Roger Davies, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Обикновеното синьоглавче има изправено, разклонено, голо или овласено стъбло, което достига височина до 1 м. Има къси и дебели коренища, които рязко завършват, сякаш са отрязани или отхапани. Образува приосновна розетка от прости, раздалечено назъбени, ланцетовидни листа. Листната маса по стъблото отново е ланцетовидна и срещуположно разположена в 2 или 3 двойки. Синкавите до виолетови (понякога розови) цветя оформят полусферично съцветие с обща обвивка. Отделните цветове са четириделни, с четириделни чашелистче и венчелистче. Мъжките и женските цветя се произвеждат на различни цветни глави (гинодидомни), като женските цветни глави са по-малки. Цветните глави седят на дълги дръжки и са сини или виолетово-сини (рядко розови или бели). Периодът на цъфтеж на Британските острови е от юни до октомври. Обичайно цъфти през август и септември. Плодовете, които са с дължина 5 мм, имат овласени ядки, обвити като в чаша.

Разпространение на обикновено синьоглавче

Обикновеното синьоглавче е разпространено в по-голямата част от Британските острови, Западна и Централна Европа, Северна Африка и Западен Сибир, като се простира на изток до Централна Азия. Интродуцирано е в източната част на Северна Америка, където е подивяло. Расте на влажни или сухи тревни площи и пустини, на кисели или основни почви. Среща се в живи плетове, блата, мочурища, ливади и пасища, брегове на водни басейни, покрайнини на гори.

Използваема част на обикновено синьоглавче

Цялата билка се събира в началото на есента и се изсушава за по-късна употреба. В билковата медицина се използва главно коренището й, по-рядко цветовете и листата. Коренищата се събират през пролетта или след цъфтежа през есента, а листата и цветовете се събират по време на цъфтеж на растението. Билката може да се изсуши за последваща употреба.

Интересно за обикновеното синьоглавче

Според легендата Дяволът не бил много доволен от начините, по които хората използвали това универсално растение и се опитал да го унищожи, като отхапал корена му, за да загуби силата си да лекува. Затова той изглежда като отхапан отдолу. Както финландското, така и латинското му наименование идват от "succidere", което означава „да счупя от дъното“ или „да жъна“.

Растението преди е било известно с латинското име „scabiosa succisa“, което се отнася до това как билката е била използвана в миналото - за лечение на краста. „Succisa“ означава отхапан или отрязан и се отнася до формата на корена.

Изображение: Christian Fischer, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Химичен състав на обикновено синьоглавче

Растението съдържа танини, сапонини, гликозиди, нишесте, кафеена киселина, минерални соли и др.

Лечебни свойства и приложение на обикновено синьоглавче

Билката вероятно е била използвана за първи път като билково лекарство в Европа през Средновековието и поне за известно време се е радвала на голяма репутация като лечебно растение. По това време е известно под името „herba scabiosa“, което означава „растение краста“. Била е прилагана под формата на багрило, подправка и чай. Употребявана е не само за лечение на краста, но и за лечение на рани, екзема, ухапвания от отровни насекоми, трихофития, млечница, чревни паразити, епилепсия и гонорея. Смятало се дори, че човек може да се излекува от чума с помощта на корена на билката.

Тя е противоглистно, успокояващо, депуративно, леко изпотяващо, диуретично, стимулиращо менструалния поток, леко отхрачващо, противовъзпалително, температуропонижаващо и тонизиращо стомаха средство. Днес от обикновено синьоглавче се прави полезен чай за лечение на кашлица, треска и възпаления, а също така е популярно за външно приложение при екзема и кожни обриви. Тинктурата от растението е нежно, но надеждно лечение на синини, като спомага за бързото усвояване на кръвния пигмент. Добри резултати са постигнати чрез използване на дестилирана вода от обикновено синжоглавче като лосион за очи за лечение на конюнктивит.

Изображение: Bff, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Инфузия от билката пречиства кръвта и е добро средство за кожни обриви. При кожни проблеми е ефективен и сокът, приготвен на мехлем. Топла отвара от растението се е използвала за измиване на главата при рани и пърхот.

Външно, счукан корен от синьоглавче, се прилага при синини и натъртвания. Отварата от билката е много ефективна за гаргара при подуто гърло и сливици. Стрит на прах корен и приет като напитка, премахва чревни паразити. Сокът от билката се считат за добро лекарство при рани, белези, пъпки, лунички и т.н.

Дозировка и приложение

• за да направите чай, вземете 1 до 2 гр изсушен, натрошен корен и го добавете към чаша вряща вода. Може да се приема три до четири пъти дневно;
• запарка се приготвя от върхове, отвара от корени на билката - прилагат се за лечение на кашлица, треска и възпаления;
• отварата се използва в компреси за нанасяне върху циреи, като почистващо средство за сърбеж по кожата и като вагинално изплакване;
• често се приготвя тинктура от 1 част изсушени и нарязани корени към 10 части 60-процентов алкохол. Тинктурата от растението е нежно, но надеждно лечение на синини, като спомага за бързото повторно усвояване на кръвния пигмент.

Други употреби на обикновено синьоглавче

Млади филизи от билката могат да се консумират сурови. Понякога се добавят към пролетни салати. От листата й се получава зелена боя. Дебелите, лъскави листа някога са били използвани за боядисване на вълна в зелено.

Той е добър източник на нектар и е хранително растение за различни насекоми, като на някои оцеляването им зависи от наличието на билката и нейното разпространение, намножаване.

Внимание!

Няма налична информация, когато става въпрос за странични ефекти или противопоказанията за употреба на обикновено синьоглавче. Смята се, че е малко вероятно да има някакви рискове, свързани с употребата на билката в разумни дози.

Заглавно изображение: Blue heron, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons