Лепкава коралка, Жълт еленов рог

Лепкава коралка, Жълт еленов рог (Calocera viscosa) представлява желеобразна гъба, член на Dacrymycetales, разред гъби, характеризиращи се с уникалната си базидия "камертон". Жълтият еленов рог е описан през 1794 г. от Кристиан Хендрик Персон, който му дава биномното научно име Clavaria viscosa. През 1827 г. великият шведски миколог Елиас Магнус Фрис, който създава рода Calocera през 1821 г., преименува този вид на Calocera viscosa, което остава неговото прието научно име и до днес.

Устройство на жълт еленов рог

Лепкавата коралка има ярко оранжеви, жълти или понякога бели разклонени базидиокарпи, които са донякъде желатинови по консистенция и лигави на допир. Тя е сравнително голяма за желирана гъбичка и може да достигне до десет сантиметра височина. Спорите са елипсоидни до с форма на наденица и големина 8-12 x 3.5-5µm. Всяка спора съдържа две маслени капчици. Споровият отпечатък е бял.

Разпространение на лепкава коралка

Гъбата е широко разпространена и често срещана. Яркият й цвят я откроява в местообитанията й. Расте върху гниеща иглолистна дървесина. Открива се през цялата година, но по-често през есента. Широко разпространена гъба е във Великобритания и Ирландия. Среща се в повечето части на континентална Европа, както и в много други региони на света, включително Северна Америка.

Използваема част на лепкава коралка

Употребява се цялото плодно тяло с декоративни кулинарни цели.

Химичен състав на лепкава коралка

Индолов метаболит 5-хидрокситриптофан е открит в мицела на Calocera viscosa в изкуствено създадени нейни култури, от научен екип през 2008 година. От лепкавата коралка са изолирани и полизахариди и β,β-каротин (в равни количества в мицелни култури и плодни тела).

Лечебни свойства и приложение на лепкава коралка

Жълтият еленов рог не е отровен, но твърдата му желатинова текстура и невпечатляващи вкус и мирис го правят непривлекателен като храна. Видът му е причината, поради която се използва понякога за декорация на гарнитури в кулинарията.

Кулинарна употреба на лепкава коралка

Въпреки че не е известно, че причинява отравяне, гъбата обикновено се счита за негодна за консумация поради своята желатинова текстура, липса на вкус и незначителни пропорции. Някои източници я посочват като годна за консумация, но с много малка кулинарна стойност, освен декоративна и оцветяваща такава.

Антитуморни свойства на лепкава коралка

Полизахариди, екстрахирани от мицелна култура на C. viscosa и приложени интраперитонеално на бели мишки в доза от 300 mg/kg, инхибират растежа на Sarcoma 180 и твърдия рак на Ehrlich с 90%.

Изследвания посочват че, жълтият еленов рог може да бъде източник на бета-каротин, който притежава антиоксидантни свойства.

Други употреби на лепкава коралка

От този вид гъба може да се получи жълто багрило, което се използва за оцветяване на тъкани, яйца, предмети.

Заглавно изображение: Nomeda V?lavi?ien?, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons