Копринена гъба

Копринена гъба (Volvariella bombycina) представлява ядлива гъба, известна още като копринена волвариела, копринена обвивка, копринена розехрила, сребърно-копринена сламена гъба или дървесна гъба, от семейство Pluteaceae. Плодните тела могат лесно да се отглеждат като лабораторна култура. Съдържа съединения с антибактериални свойства.

Устройство на копринена гъба

Плодните тела на гъбата първоначално са с яйцевидна форма, когато все още са затворени в универсалния воал. С разширяването си шапките придобиват камбанковидна или изпъкнала форма и накрая почти се сплескват с възрастта, достигайки диаметър от 5-20 см. Сухата повърхност на шапката е покрита с копринени нишки. Цветът й е бял до жълтеникав, като става по-блед към ръба. Месото е тънко, меко и бяло, и има миризма, наподобяваща сурови картофи. Хрилете са струпани близо едно до друго, без прикрепване към стъблото, и първоначално са бели, преди да станат розови с узряването на спорите. Стъблото е с дължина 6-20 см и дебелина 1-3 см и обикновено е заострено нагоре или удебелено отдолу. То е бяло, с гладка повърхност и често е леко извито. Универсалният воал е ципест, често ареолатен (напукан на неправилно оформени блокове) или люспест и образува дълга, торбовидна волва, която се увива около основата на стъблото. Той е бял до жълтеникав или мръснокафяв на цвят и често е разделен на дялове. Гъбите образуват споров отпечатък с цвят, вариращ от розов до сьомгово-жълт. Спорите са елипсовидни, гладки и с размери 6,5-10 на 4,5-6,5 μm.

Разпространение на копринена гъба

Това е рядък, но широко разпространен вид гъба, срещащ се в Европа, Азия, Австралия, Северна Америка и Карибите. Копринената гъба е рядка находка във Великобритания и Ирландия. Придобива защитен статут в Унгария през 2005 г., което прави брането й законово нарушение.

Volvariella bombycina е сапробен вид. Плодовите тела растат поединично или на малки групи по стволовете и изгнилите пънове на мъртви широколистни дървета. Предпочитани видове включват захарен клен, червен клен, сребърен клен, магнолия, чинар, топола, манго, бук, дъб и бряст. Често се среща в цепнатини и дупки на мъртви или живи дървесни стволове. Забелязано е, че плододава на едно и също място в продължение на няколко години. Въпреки предпочитанието си към широколистни дървета, съобщава се за редки случаи на растеж върху иглолистна дървесина. Развива се от късна пролет до края на есента.

Използваема част на копринена гъба

Употребява се цялата гъба за кулинарни или медицински цели. Плодните тела са годни за консумация и обикновено се считат за такива с добро качество.

Химичен състав на копринена гъба

Няколко биоактивни вторични метаболита са изолирани и идентифицирани от плодните тела на копринената гъба - ергоста-4,6,8(14),22-тетраен-3-он, ергостерол пероксид, индол-3-карбоксалдехид и индазол, включително още 30 вида вечества. През 2009 г. новото съединение - изодезоксихеликобазидин, е идентифицирано от културален бульон; това съединение инхибира ензима еластаза. Гъбата произвежда и съединения, които имат антиоксидантна активност.

Лечебни свойства и приложение на копринена гъба

Копринената гъба обикновено се счита за добра ядлива гъба. Бифенил 3-(1,3-бута-диенил)индол, хексодеканова киселина, метилов естер, пироло(1,2,a)пиразин-14-дион, хексахидро-3-(2-метилпропил) и 1-левцил-d-левцин са най-важните изолирани съединения от нея. Установено е, че метаноловите екстракти от нея носят вещества, които са ефикасни срещу рак. Необходими са допълнителни изследвания, за да се потвърди тяхната роля и възможен механизъм на действие. Идентифицирането на активните съединения на тези видове гъби ще доведе до тяхната оценка като търговски потенциал в медицината, производството на храни и в козметичната индустрия.

Свойства на копринена гъба

• антиоксидантна активност - екстракти от мицела на гъбата и културалната течност инхибират липидната пероксидация, което предполага невропротективен потенциал.
• противотуморен потенциал - полизахаридите от мицела са показали 100% инхибиране на миши саркома и тумори на Ерлих при доза от 300 mg/kg. Видове Volvariella, като V. volvacea и V. serofila, също са изследвани за противоракови ефекти при хора.

Volvariella bombycina е с потенциал за търговско отглеждане. Изолираните от нея полифенолоксидазите (PPO), съдържащи мед металопротеинови ензими, са широко разпространени в микроорганизми, растения и животни и са отговорни за меланизацията при животните и покафеняването на растенията. Гъбите често се използват като мощен източник на PPO, тъй като могат да се получат в относително големи количества и са евтини.

Поради рядкостта и тънката си плът, не се препоръчва за консумация. Има слаб мирис, подобен на хрян, и мек вкус, подобен на репички. Кулинарната й стойност е ниска, въпреки че е технически годна за консумация.

Заглавно изображение: This image was created by user Ron Pastorino (Ronpast) at Mushroom Observer, a source for mycological images.You can contact this user here. English | español | français | italiano | македонски | ?????? | português | +/−, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons