Западна гъба фенерче

Западна гъба фенерче (Omphalotus olivascens) представлява оранжева до кафяво оцветена гъба. Видовете Omphalotus са сапротрофни, растат директно върху дървесина и са биолуминесцентни. Причиняват бяло гниене, като разграждат лигнина в дърветата. Западната гъба фенерче се класифицира към семейство Marasmiaceae.

Устройсво на западна гъба фенерче

Шапчицата й е широка 4-18 см в диаметър. Пънчето й е дълго 4-15 см и широко 1-4 см. Спорите й са бели до бледожълти.

Разпространение на западна гъба фенерче

Този вид гъба е родена в Калифорния и Мексико. Въпреки че Omphalotus olivascens се среща изобилно в Северна Централна Калифорния, не е намерена информация за точния й обхват на разпространение. Често се описва като западен северноамерикански вид, а на източното крайбрежие на Северна Америка може да се намери много подобен Omphalotus olearius. Западният вид гъбичка е с кафяво-оранжева до маслинена шапка и големи спори, докато източният вид е ярко оранжев и има по-малки спори.

Изображение: This image was created by user Jonny & Simone (Surfer) at Mushroom Observer, a source for mycological images.You can contact this user here. English | español | français | italiano | македонски | ?????? | português | +/−, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; Ken-ichi Ueda, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons

Използваема част на западна гъба фенерче

Гъбата е отровна, макар и да не е смъртоносна. Консумацията й води до много тежки спазми, повръщане и диария.

Химичен състав на западна гъба фенерче

Токсичната съставка на много видове Omphalotus е сесквитерпеновото съединение илудин.

Лечебни свойства и приложение на западна гъба фенерче

Няколко вида Omphalotus, със сходни биолуминесцентни свойства, се срещат по целия свят, като всички те се считат за отровни. Най -известните са северноамериканската гъба джак о'лантер (O. olearius) и цукийотаке (O. japonicus, намерена в Япония и Източна Азия). Молекулярният анализ показва, че западната гъба фенерче е най-тясно свързана с призрачната гъба Omphalotus nidiformis. Цветовете и нюансите на призрачната гъба най-много приличат на този вид.

През януари 2013 г. много голям плод на Omphalotus olivascens е забелязан върху пън от евкалипт в Ботаническия регионален резерват Хъкълбери в Оукланд.

Omphalotus olivascens е най-ефектната биолуминесцентна гъба. Тя свети най-силно в пика на производството на спори (някои твърдят, че могат да четат вестник под светлината й), така че за да видите сами този ефект, трябва гъбите да са в разцвета им - не твърде млади и не твърде стари. Можете да го видите на полето или като я занесете у дома и я внесете в напълно затъмнена стая или килер и изчакате очите ви да се приспособят.

Видовете омфалотуси растат върху и разграждат дървесина, въпреки че тя може да е заровена в земята. Ако ги разрежете наполовина, вътрешната плът също е оранжева. Средният Запад и Източното крайбрежие имат няколко други вида светещи в тъмнината омфалоти: илюденти и олеариус.

Източник: Daniel Neal from Sacramento, CA, US, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Omphalotus olivascens печели общото си име от фосфоресциращия ензим, който се отделя от ламелите й. Този ензим я кара да свети в тъмното. Гъбата мирише вкусно. При консумация ще доведе до многодневна диария и повръщане, болки в корема.

Зеленикавото сияние, излъчвано от вида Omphalotus, се среща не само по ламелите на гъбите, но и в мицела им. Може да се види, че гниещо дърво, пълно с такъв мицел, свети в продължение на няколко седмици.

Оценена е антимикробна активност на дивата гъба Omphalotus olivascens. Мицеларните екстракти показват различна степен на инхибиране върху тестваните организми (Bacillus cereus, Escherichia coli, Salmonella paratyphi A, Klebsiella pnemoniae, Acinetobacter baumannii, Pseudomonas aeruginosa и Candida albicans). Антимикробната активност на пробата от гъби варира в зависимост от разтворителите. Най-активен е екстрактът от етилацетат в сравнение с други екстракти, като инхибира растежа на Acinetobacter baumannii, Klebsiella pnuemoniae, Bacillus cereus и E.coli, Pseudomonas aeruginosa Salmonella paratyphi A и Canidida albicans. Биоактивното съдържание на гъбата е обещаващ естествен антимикробен агент, който може да бъде използван като антимикробно вещество.

Внимание!

В един момент от историята на Калифорния този токсичен вид причинява значителен брой отравяния, дължащи се на объркване с така наречените гъби лисички, съвременните полеви ръководства елиминират проблема.

Заглавно изображение: This image was created by user Alan Rockefeller at Mushroom Observer, a source for mycological images.You can contact this user here. English | espa?ol | fran?ais | italiano | македонски | ?????? | portugu?s | +/?, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons