Жълта рогачка, Жълта сърненка, Овчи крак

Жълтата рогачка, Жълта сърненка, Овчи крак (Hydnum repandum, Hedgehog Mushroom) представлява базидиева гъба, която се събира и цени като добра ядлива гъба в България. Класифицира се към семейство Hydnaceae. Описана е за първи път от Карл Линей през 1753 г.

Това е предпочитан ядлив вид, въпреки че зрелите екземпляри могат да развият горчив вкус. Няма отровни двойници. Гъбите се събират и продават на местните пазари в Европа и Канада. Тези големи и месести сърненки растат във всички видове влажни гори. Във Франция този ценен ескулент носи очарователното име Pied de Mouton. Допълнително доказателство за репутацията на тези гъбички се крие в родовото име Hydnum, което произлиза от гръцкото име за трюфел.

Устройство на жълта рогачка

Шапчицатата на гъбата е бяла или кремава, жълто до светло оранжева или кафеникава, неравна и сплескана, с диаметър до 15 см. Гъбената плът е бяла с приятна миризма и пикантен или горчив вкус. Всички части на гъбата се оцветяват в оранжево с възрастта или при нараняване. Жълтата рогачка има височина до 10 см. Стъблото й е дебело, леко жилаво, носещо цветовете на гуглата. По долната повърхност на шапчицата има развити множество иглички. Имат бял цвят и лесно се отделят от месото на гъбата.

Отпечатъкът на спорите е бледо кремав. Те са гладки, тънкостенни и хиалинни (полупрозрачни), приблизително сферични до широко яйцевидни и са с размери 5,5-7,5 на 4,5-5,5 µm. Те обикновено съдържат единична голяма рефракционна капчица масло.

Разпространение на жълта рогачка

Среща се често в иглолистни и широколистни гори, самостоятелно или на купчини. Расте на земята. Обича по-сенчести места под дървета. Сезонът и е от юни до октомври. Hydnum repandum е широко разпространена в Европа. Там е вписана като уязвим вид в Червените списъци на Холандия, Белгия и Германия. Швеция я изброява като най-малко застрашен вид.

Използваема част на жълта рогачка

Събира се и се консумира прясна. Яде се след продължително готвене, за да се премахне горчивия вкус. Предварително всяка гугла се освобождава от игличките. Те допринасят за горчивината й. С медицинска цел се използват екстракти от гъбата.

Химичен състав на жълта рогачка

Изсушената гъба се състои от 56% въглехидрати, 4% мазнини и 20% протеин. В референтно количество от 100 грама плодно тяло, няколко диетични минерала са с високо съдържание, особено мед и манган. Основните мастни киселини изолирани от овчи крак включват палмитат (16%), стеаринова киселина (1%), олеинова киселина (26%), линолова киселина (48%) и линоленова киселина (20%). В него присъства и микостерол. Летливите органични съединения, отговорни за плодовия аромат на гъбата, включват осем въглеродни производни, като 1-октен-3-ол, (Е)-2-октенол и (Е)-1,3-октадиен.

H. repandum съдържа диепоксидното съединение репандиол (2R,3R,8R,9R)-4,6-декадиин-2,3:8,9-диепокси-1,10-диол), което е лабораторно изследвано за определяне на възможните му ефекти.

Европейските проучвания, проведени след катастрофата в Чернобил през 1986 г., показват, че плодните тела имат висока степен на натрупване на радиоактивния изотоп цезий.

Лечебни свойства и приложение на жълта рогачка

Възможните медицински ползи от жълта рогачка включват противотуморна и антимикробна активност, въпреки че те все още не са подробно проучени. Репандиолът, химичното вещество, изолирано от нея, показва силна противотуморна активност in vitro. Няколко екстракта, направени от гъбата, също се оказват поне частично ефективни срещу тестови микроорганизми. Тези вещества не са изследвани в клинични проучвания при хора, поради което тя рядко се включва в търговски смеси за добавки от гъби.

Антитуморни ефекти

Екстракт от културния мицел показва 70% инхибиране срещу твърд рак Sarcoma 180 при мишки, докато екстрактите от плодовите тела показват 90% инхибиране както срещу Sarcoma 180, така и срещу твърдия рак на Ehrlich при мишки. Освен това, съединението репандиол, описано по-горе, показва мощна цитотоксична активност срещу различни видове туморни клетки, особено аденокарцимни клетки на дебелото черво.

Антимикробна активност

При изследване на антимикробната активност по метода на дискова дифузия е показано, че хлороформен екстракт от гъбата има лека антибиотична активност срещу Enterobacter aerogenes, Staphylococcus aureus, Staphylococcus epidermidis и Bacillus subtilis, докато екстрактът от етанол има лека активност само срещу Bacillus subtilis.

Етаноловият екстракт от H. repandum има високо количество мирицетин и апигенин и показва антипролиферативни ефекти срещу MCF-7 и HT-29 клетъчни линии. Освен това екстрактът показва и антимикробна и антибиофилмна активност срещу метицилин-резистентен Staphylococcus aureus ATCC 43300, S. epidermidis ATCC 35984, Escherichia coli ATCC 25922 и Pseudomonas aeruginosa ATCC. Това проучване показва, че H. repandum има антибиофилм потенциал срещу биофилми и се изправя срещу антибиотична резистентност.

Дозиране на жълта рогачка

Тъй като гъбата се използва предимно като храна, дозировката обикновено не е проблем. Комсумирана в разумни количества е безопасна. Тъй като ефективността й като лекарство не е установена, терапевтичната й доза, ако има такава, е неизвестна.

Кулинарна употреба на жълта рогачка

Гъбата се счита за добра ядлива, със сладък, орехов вкус и хрупкава текстура. Някои я смятат за кулинарен еквивалент на лисичката. Авторът Майкъл Куо й дава оценка за ядливост „страхотна“ и отбелязва, че няма отровни двойници и че е малко вероятно гъбите H. repandum да бъдат заразени с личинки.

Внимателното миене на капачката и дръжката на екземплярите непосредствено след прибиране на реколтата ще помогне да се предотврати задържането на почвата между игличките й. Гъбите H. repandum могат да бъдат приготвени чрез мариноване, задушаване в мляко или бульон и сотиране, което създава нежна, месеста текстура и мек вкус. Гъбената тъкан абсорбира добре течностите и поема вкуса на манатарките като добавени съставки. Твърдата текстура на сварената гъба я прави подходяща за замразяване. Съобщава се, че естественият й вкус е подобен на пиперливия вкус на кресон или стриди. По-старите екземпляри може да имат горчив вкус, но варенето им може да премахне горчивината. Екземплярите, открити под иглолистни дървета, могат да имат неприятно силен вкус.

Гъбата е с ниско съдържание на мазнини и калории, с високо съдържание на протеини и е богата на няколко хранителни минерала, особено желязо и манган, въпреки че е много добър източник на магнезий, калций и цинк. Много хора я намират за вкусна, като може да се приготви по много начини, така че е доста привлекателна форма на здравословна храна.

Внимание!

Жълтата рогачка обикновено се счита за безопасна за ядене, когато е сготвена, но все още е възможно хората да развият алергии или свръхчувствителност. Този вид, както повечето гъби, никога не трябва да се консумира суров.

Заглавно изображение: Holger Krisp, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons