Див керевиз

Див керевиз (Anthriscus cerefolium, Chervil) представлява едногодишно тревисто растение от семейство Apiaceae (Umbelliferae, Сенникоцветни), използвано в кулинарията като подправка. Ползва се и като билка. Не бива да се бере от неопитни билкари, защото може да се сбърка с отровния бучиниш (Conium maculatum) или с дивия магданоз (Aethusa cynapium), който също е токсичен. Любителите кулинари могат да го отглеждат като балконска подправка в саксия от закупени семена. По-рано се е наричал смирна поради летливото си масло с аромат, подобен на смолистото вещество смирна. Има значение и като декоративно растение.

Освен за готвене с кервиз, листата и цветята на това растение имат и определени медицински приложения. Подобно на други билки, с които е свързана, тя има дълга история на употреба в народната медицина, както и в хомеопатичната, натуропатичната медицина и аюрведа.

Дивият керевиз е питателна храна, тъй като е добър източник на витамин С, каротин, желязо и магнезий. Богат източник е на биофлавоноиди, които помагат на тялото по много начини, включително усвояването на витамин С. Това е помощно средство при забавено храносмилане. Когато се приготви като чай, може да се използва като успокояващо средство за промиване на очите. Съобщава се, че цялото растение облекчава хълцането, практика, която все още се ползва от някои хора. Последните проучвания показват, че видовете керевиз са източници на етерични масла, които могат да лекуват стомашно-чревни заболявания, респираторни проблеми, болки в ставите и мускулите и др.

Устройство на див керевиз

Растенията израстват до 40-70 см височина. Имат бял, тънък и единичен заострен корен. Стъблото им е изправено или приповдигащо се, голо или по-рядко при възлите с разперени меки власинки. Стъблата са фино набраздени, кръгли, силно разклонени, светлозелени. Имат триперисти, дантелени листа, подобни на папратовите, състоящи се от разделени срещуположни и дълбоко нарязани листчета, светлозелени на цвят. Цветовете са бели на цвят, изящни, деликатни и подредени в малки сенници с диаметър 2,5-5 см. Цъфти април-юли, а семената узряват от юни до юли. Плодът е дълъг около 1 см, продълговато-яйцевиден, сегментиран с тънка, ръбеста човка. Видът е хермафродит (има мъжки и женски органи) и се опрашва от насекоми. Растението е самоплодно. Цялото мирише на анасон и има вкус на пипер, магданоз и анасон.

Разпространение на див керевиз

Chervil е растение, произхождащо от Кавказ, Западна Азия и югозападните части на Русия, откъдето достига до Средиземноморието около 300 г. пр.н.е. Култивира се в Европа, Франция, Италия, Испания, Великобритания, Русия и САЩ, Африка и Нова Заландия. Разпространен е от римляните в по-голямата част на Европа, където бива натурализиран. В Индия не се отглежда. В България се среща в цялата страна, но предимно в Родопите и Централна Стара планина до 1100 м надморска височина.

Вирее в гори, храсталаци, по синори и ливади, край пътища и огради, в градини и по дворове, на влажни сенчести тревисти и каменисти места, винаги като бурен.

Дивият кервиз е издръжливо растение и може да расте при по-хладен климат, въпреки че е податлив на замръзване и трябва да се засажда в защитено място. В райони с умерен климат може да се отглежда и като лятна култура. При такива условия предпочита частична сянка. Помага се, като се отрежат листата, за да могат да поникнат отново. Растенията не са здрави и скоро изсъхват и умират. В различни части на света се отглежда главно като култура за студен сезон.

Според специалиста по разширение на фуража в Университета на Върмонт, дивият кервиз се превръща в сериозен проблем в сенокосите и пасищата, тъй като се конкурира агресивно с фуражните култури за светлина, вода и хранителни вещества и често унищожава околната растителност, като я засенчва.

Използваема част на див керевиз

Използва се за подправяне на храни със слаб вкус като птиче месо, някои морски дарове и зеленчуци, за овкусяване на оцет от бяло вино и като поръска на меки сирена. Употребяват се сокът от керевиз, листата, корена и изсушените му цветове за направата на лекарства.

Химичен състав на див керевиз

Билката съдържа 11% протеини и 54% въглехидрати, флавонов гликозид апинин и малко етерично масло, дезоксиподофилотоксин. Плодовете съдържат 1% етерично масло и 13% тлъсто масло. Етерично масло, получено чрез водна дестилация съдържа: метил хавикол (83,10%), 1-алил-2,4-диметоксибензен (15,15%), ундекан (1,75%) и β-пинен (

Съдържа активни съставки под формата на летливи масла и антиоксиданти като флавоноиди и кумарини, които му придават здравословни ефекти. Друг интересен факт за летливото масло, извлечено от листата на керевиз, е, че то има подобна миризма като маслото от смирна, поради което някога кервизът е бил наричан „смирна“.

Две от най-известните съставки, присъстващи в тази билка, са метил хавикол (или естрагол, който също се намира в босилека) и хендекан (ундекан).

Лечебни свойства и приложение на див керевиз

Керевизът има потенциала да се използва в новите лекарства по целия свят. В древни времена се е смятало, че това растение символизира съживяването. Не представлява опасност за здравето и може да се консумира в големи количества. Доста е питателна. Цялата билка е годна за консумация, но по-често се използват корените и листата. Той е добър източник на минерали и витамини и притежава широко фармакологично действие.

Има различни приложения в народната медицина. Твърди се, че е полезен като храносмилателна помощ, за понижаване на високо кръвно налягане и напоен с оцет, за лечение на хълцане. Освен храносмилателните си свойства, той се използва като лек стимулант.

Chervil е бил използван от билкари за няколко медицински цели през цялата история - бил прилаган в миналото като диуретик, отхрачващо средство, стимулиращо храносмилането и освежаващо кожата. Смята се също, че облекчава симптомите на екзема, подагра, камъни в бъбреците и плеврит. Днес е най-известен като лек за високо кръвно налягане.

Нежните млади листа на керевиза са били използвани в пролетни тоници от хиляди години, още от древните гърци. Комбинацията от див кервиз, глухарче и кресон подмладява организма от недостига на витамини и минерали, причинен през зимата от липсата на пресни зеленчуци. И днес европейските билкари препоръчват този тоник.

Свойства на див керевиз

• храносмилателен тоник;
• диуретик;
• отхрачващо;
• антиоксидантно;
• противовъзпалително;

Черевизът е традиционен лек за лоши сънища, изгаряния и стомашни неразположения. Той е отличен източник на антиоксиданти, които стабилизират клетъчните мембрани и намаляват възпалението, свързано с главоболие, синузит, пептична язва и инфекции. Chervil се използва като вода за очи за освежаване на очите. Под формата на чай се приема за намаляване на кръвното налягане.

Състояния и заболявания, при които се прилага див керевиз

• подагра;
• кожни заболявания;
• проблеми с храносмилането;
• високо кръвно налягане;
• задържане на течности;
• кашлица, бронхит;
• абсцеси;

Билката се приема като тоник за прочистване на черния дроб и бъбреците, като средство за стимулиране на храносмилането, при лоша памет и депресия. Сокът се използва при лечение на воднянка, артрит и хронични кожни заболявания. Смачканите листа се използват като лапа при бавно заздравяващи рани, а топла лапа се прилага върху болезнени стави. Със запарка от пресни листа се измиват очите при възпаление.

Лечебни ефекти от употребата на див керевиз

• улеснява отделянето на слуз от дихателните пътища
• благодарение на наличието на фибри, насърчава храносмилането
• бори се със свободните радикали, което помага за повишаване на имунитета
• противовъзпалителните му свойства го правят ефективна билка при настинка и грип, поради тях се използва и при гнойни и възпалителни кожни заболявания като акне и екзема.
• използва се като съставка в кремове за хемороиди и разширени вени
• поради своите разреждащи кръвта и антихипертензивни свойства се прилага за нормализиране на високо кръвно налягане; полезен е и при лечение на ниско кръвно налягане
• богат източник на желязо и цинк, поради което се бори срещу анемията
• подобрява кръвообращението и е полезен при лечение на разширени вени
• поддържа сърдечно-съдовото здраве
• билката е диуретик по природа, следователно помага в процеса на отделяне чрез насърчаване на уринирането, което води до отстраняване на токсините и отпадъчните материали от тялото. Полезен е и при лечение на цистит, камъни в бъбреците и пикочния мехур
• действа като детоксикиращ агент; намалява появата на ранни признаци на стареене като фини линии, тъмни петна, бръчки и др
• тази билка също пречиства кръвта, което прави кожата да изглежда по-гладка и млада
• предотвратява и лекува язви в устата, а също така е полезен при заболявания на венците
• за да спрете хълцането, сдъвчете пресни листа от кервиз
• тази билка е полезна за пациенти с депресия, както и осигурява малко укрепване на функционирането на човешкия мозък
• използва се и при приготвянето на билкови средства за измиване на очите, тъй като облекчава болката и подуването. Също така е богат източник на витамин А, поради което е полезен за подобряване на зрението
• действа като тоник за тялото, тъй като тонизира епителната обвивка, като по този начин успокоява вътрешните органи
• инфузия от пресните листа се използват като лосион и почистващ препарат за кожата, а сокът от стъблото и листата се втриват върху петна
• екстрактът от билката е много ефективен при лечение на менструални болки
• действа като естествено средство за подпомагане на храносмилането и успокояване на стомаха
• действа като лек стимулант и повдига настроението
• лекува кашлица и действа като отхрачващо средство, тъй като улеснява отделянето на слуз от дихателната система
• управлява симптомите на подагра
• подпомага здравето на ставите
• поддържа функцията на черния дроб
• облекчава симптомите на екзема, хемороиди, целулит и разширени вени
• може също да помогне за намаляване на зачервяване, подуване, наранявания и белези, засягащи кожата, поради което се намира в някои естествени почистващи препарати за кожа, лосиони и такива за лечения на петна.

Начин на употреба на див керевиз

Билката се приема сурова; полозва под формата на екстракти, сок от див керевиз, като съставка на козметични средства и др.

Кулинарно приложение на див керевиз

Chervil е една от четирите традиционни френски фини билки, заедно с естрагон, див лук и магданоз, които са от съществено значение за френската кухня. За разлика от по-пикантните, силни билки като мащерка и розмарин, които могат да изискват продължително готвене, фините билки се добавят в последния момент към салати, омлети и супи, сосове.

По-деликатен е от магданоза. Прилага се от някои готвачи като гарнитура. Други го добавят към напитки като ароматизатор. Бланширани клонки от кервиз понякога се използват в супи. Цветовете на дивият керевиз също се използват като подправка. Твърди се, че коренът му е годен за консумация.

Дивият керевиз във Франция се добавя пресен, например в зеленчукови, бобови и рибни ястия, сметанови сосове, дресинги за салати, билково песто и билкови масла, за подправяне на домашни птици, морски дарове, млади пролетни зеленчуци. Също така е съставка на френската билкова смес fines herbes. Ще го намерите в омлети и други рецепти с яйца, салати, супи и сос Беарнез (богат, маслен, ароматен сос, приготвен от шалот, естрагон или кервиз и зърна черен пипер). Самостоятелно се използва като магданоз, нарязан на ситно и поръсен върху месо, риба и супи, в салати и като гарнитура. Използва се и в печени продукти. Понякога бива употребяван и от испанците.

В традиционната българска кухня е много добре позната и популярна подправка.

В Норвегия и Франция купички със смлени пресни листа от кервиз често придружават ястията. Хората обилно поръсват нарязаните листа върху салати, супи и яхнии.

Гърците и римляните са култивирали растението през Средновековието. Наричали са го смирна поради сходството на аромата с този на смирната, библейска подправка. Използван често в пържено готвене, той се счита за магданоз за гурме.

Вкусът на растението се губи много лесно, или чрез изсушаване на билката, или от твърде много топлина, така че трябва да се добавя в края на готвенето или да се поръсва върху храната в прясно, сурово състояние. Един от начините да запазите вкуса на кервиз е да го консервирате в бял винен оцет. Деликатните му листа го правят привлекателна билка за използване за гарнитури. Въпреки крехкия си вид се запазва добре. Ще издържи до една седмица в хладилника. Доскоро кервизът е пренебрегван в американската кухня, защото повечето хора са опитвали само сушен керевиз, който по същество е безвкусен и мухлясал и в най-добрия случай има сладък и тревист вкус с нотка на сладък корен. Свързва се и с празнуването на Великден в някои части на Европа, където се яде като част от церемонията за Велики четвъртък. Керевизът се свързва с Великден и защото ароматът му е подобен на този на смирната (един от даровете за бебето Исус от тримата мъдреци) и поради ранното си пролетно поникване символизира обновлението.

Други употреби на див керевиз

Билката се прилага като репелент и ароматизатор. Привлича охлюви.

Внимание!

Някои хора могат да получат кожни обриви и симптоми на контактен дерматит, когато влязат в контакт с растения от семейство Apiaceae. Ако сте имали негативна реакция към магданоз или кориандър в миналото, бъдете внимателни, когато докосвате или ядете керевиз, който би причинил подобни ефекти.

Заглавно изображение: AnRo0002, CC0, via Wikimedia Commons