Горчива миризливка, Светеща миризливка

Горчива миризливка, Светеща миризливка (Omphalotus olearius) представлява вид отровна базидиева гъба от семейство Marasmiaceae. Нейната биолуминесценция ( светене в синьо-зелен цвят), може да се наблюдава при пресни екземпляри при условия на слаба светлина, след като окото се адаптира към тъмното. Цялата гъба не свети - само хрилете светят. Това се дължи на ензим, наречен луцифераза, действащ върху съединение, наречено луциферин, което води до излъчване на светлина, подобно на светулките, когато светят.

Името на рода Omphalotus означава пъп (под формата на пъп) и се отнася до централната депресия в зрелите шапки. Специфичният епитет "olearius" означава „от маслиновото дърво“ - и наистина тази гъба почти винаги се свързва с маслиновите дървета, поне в Южна Европа.

Устройство на горчива миризливка

Шапчицата на гъбата достига до 10-20 см големина в диаметър. Оцветена е в медночервено, керемидено червено, оранжево или жълто-оранжево. Пънчето достига дължина от 4 до 14 см и от 1 до 2,5 см диаметър, гладко, стесняващо се към основата, потъмняващо към основата. То често е закривено, надлъжно набраздено и оцветено като гуглата, но в по-светли нюанси. Месото на гъбата е еластично, жълто или бледожълто. Има приятен вкус, но е отровно. Спорите на гъбата са кремаво-бели. Те са с елипсовидна до кълбовидна форма, гладки, с големина 5-7 x 4,5-6,5 µm. Миризмата на светещата миризливка е доста силна, но приятна; вкусът не е отличителен.

Разпространение на горчива миризливка

Светещата миризливка се развива в периода от юни до ноември месец в широколистни и смесени гори. Среща се в гористи райони в Европа, където расте върху разлагащи се пънове, върху заровени корени или в основата на дървета от твърда дървесина. Установена е и в Западен Кейп, Южна Африка. Подобен, но филогенетично различен вид, открит в източната част на Северна Америка, е Omphalotus illudens. Omphalotus olivascens е разпространена от Южна до Централна Калифорния. Обикновено расте на гъсти туфи. Може да се сбърка с пачия крак.

Този вид все още не е удостоверен като британски вид в Контролния списък на гъбичките на Британските острови на Британското микологично дружество. Omphalotus olearius е необичайна, но далеч не рядка находка в Южна Европа, включително Южна Франция, Испания, Португалия и други средиземноморски страни.

Използваема част на светеща миризливка

Гъбата е отровна и не се използва за консумация.

Химчен състав на светеща миризливка

Omphalotus olearius съдържа токсина илудин S и е отровна за хората. Въпреки че не е смъртоносна, консумацията на тази гъба води до много тежко стомашно разстройство, придружено от повръщане, диария и главоболие, спазми. Съдържа токсични химикали.

Лечебни свойства и приложение на светеща миризливка

На тази гъба се приписват лечебни свойства. Всъщност е установено, че някои от нейните токсични вещества са източник на противораков агент, известен като ирофулвен. Механизмът, чрез който тези агенти унищожават раковите клетки, все още не е добре разбран, но изглежда е различен от този на други противоракови лекарства. Omphalotus olearius е идентифицирана преди 50 години като плодовит производител на противоракови илюдин сесквитерпеноиди, но към днешна дата има изключително малко проучвания за биосинтеза на тези важни съединения.

Внимание!

Този и други членове на рода Omphalotus са сериозно отровни гъби, които съдържат токсина мускарин; когато се консумират, причиняват стомашни разстройства, които могат да продължат няколко дни. Отравянето от този вид обикновено не е фатално, но трябва да се внимава при събирането на ядливи гъби с оранжев цвят, като например лисички, за да се избегне случайното включване на този вид. Още по-опасен е повърхностно подобният Cortinarius rubellus, който е отговорен с много смъртни случаи.

Заглавно изображение: Antonio Abbatiello, Public domain, via Wikimedia Commons