Ядърце (Nucleolus)
В клетките се срещат по няколко ядърца. Те представляват сферични образувания, които могат да се видят само при метаболитно активните клетки. Ядърцата са големи при бързорастящите клетки. Могат да се забележат по време на интерфазата, но не и на митозата. Формата им е различна - мрежовидна, компактна или пръстеновидна.
Ядърцата се образуват при 13, 14, 15, 21 и 22 хромозоми, в мястото на вторичното им прищъпване.
Всяко ядърце има следните компоненти:
- фибриларен център - представлява светла част, която е изградена от филаменти;
- плътна фиброзна част - в нея са разположени новосинтезиращите се РНК;
- грануларна част - в тази структура са разположени зреещите частици.
Характерно за ядърцето е, че няма ограничителна мембрана. То участва в регулацията на клетъчния цикъл. В него са разположени около 20 протеина, които имат диагностична стойност.
Ядреният матрикс заема пространството между хроматина и ядърцето. В състава му влизат различни йони, протеини, метаболити, кристалоидни структури и различни включвания.
Ядърцата се образуват при 13, 14, 15, 21 и 22 хромозоми, в мястото на вторичното им прищъпване.
Всяко ядърце има следните компоненти:
- фибриларен център - представлява светла част, която е изградена от филаменти;
- плътна фиброзна част - в нея са разположени новосинтезиращите се РНК;
- грануларна част - в тази структура са разположени зреещите частици.
Характерно за ядърцето е, че няма ограничителна мембрана. То участва в регулацията на клетъчния цикъл. В него са разположени около 20 протеина, които имат диагностична стойност.
Ядреният матрикс заема пространството между хроматина и ядърцето. В състава му влизат различни йони, протеини, метаболити, кристалоидни структури и различни включвания.
Коментари към Ядърце (Nucleolus)