Хистологично устройство на белите дробове

   Белият дроб се състой от два дяла - ляв и десен бял дроб. При достигането си до белите дробове трахеята се разделя на два главни бронха - по един за двата дроба.

   Всеки от двата главни бронха се разклонява дървовидно. Бронхиалните разклонения биват големи, средни и малки.

   Главните бронхи имат стена устроена подобно на трахеалната. Епителът на лигавицата им е еднослоен, многореден, призматичен, ресничест. В проприята им се разполагат слузни - бронхиални жлези. Характерно за главните бронхи е, че хрущялният им пръстен е цял.

   При големите бронхи хрущялните пръстени са съставени от няколко фрагмента, които се свързват с помощта на уплътнена съединителна тъкан.

   Средните бронхи имат по-малко хрущял и по-голямо количество гладка мускулна тъкан.

   При малките бронхи се наблюдават отделни хрущялни фрагменти. Жлезите са много малко, гладката мускулна тъкан образува цял пръстеновиден слой. Епителните клетки са от двуреден призматичен епител. Малките бронхи се разделят на делчести бронхи, а те обособяват белодробно делче, приличащо на пирамида.

   На върха на пирамидата се намира делчест бронх, като всеки делчест бронх се разпада на крайни бронхиоли (20-80). Стената на последните е изградена от кубичен ресничест епител. Тук няма хрущял и жлези, а гладкомускулните клетки се срещат като единични.

   Всеки от крайните бронхи се разклонява на 2-3 респираторни бронхиоли. Техният епител е еднослоен кубичен, без реснички. В стените на респираторните алвеоли се образуват алвеоли.

   Респираторните бронхиоли дават по няколко разклонения - алвеоларни ходове.

   Алвеолата е полусферично образувание, до което достига въздух и се извършва газообмен. Между отделните алвеоли има междуалвеоларни септи, изградени от съединителна тъкан, в която се разполага мрежа от еластинови влакна и кръвоносни съдове.

   Вътрешната повърхност на алвеолата е покрита с еднослоен плосък епител.

   Респираторните клетки са няколко вида:

   - малки пневмоцити - основни покривни клетки на алвеолите. Имат плоска форма. Тези клетки образуват неправилни израстъци, които контактуват със съседните пневмоцити.

   - големи пневмоцити - те са по-малобройни. Съдържат гранули от липопротеидни вещества, които образуват сърфактант. Сърфактантът притежава известна еластичност, подпомага транспорта на газовете, свиването на алвеолите и предотвратява слепването на стените им. 

   - камбиални клетки - имат овална форма, разполагат се в гънките между пневмоцитите. 

   - алвеоларни макрофаги - големи кълбовидни клетки, разполагат се между пневмоциите или в съединителната тъкан на интералвеоларните септи. Тези клетки фагоцитират попадналите в алвеолите прашинки и микроорганизми.