Трансмембранен транспорт

   Транспортът, който се извършва през мембраните помага запазването на основните характеристики на клетката. Това се извършва с помощта на активен или пасивен транспорт.

   Пасивният транспорт, както показва и името му се извършва без разход на енергия. Този вид транспорт може да се осъществи чрез:
   - Осмоза - това е процес, който за да се извърши трябва да има два водни разтвора, които са разделени един от друг с помощта на клетъчна мембрана, през която могат да преминават водните молекули в посока към по-концентрирания.
   - Дифузия - молекулите се движат от разтвор с по-висока концентрация, към такъв с по-ниска.
   - Филтрация - възниква при наличие на разлика в хидростатичното налягане от двете страни на клетъчната мембрана.
   Активният транспорт се осъществява с разход на енергия и е свързан с преминаване на вещества от място, където концентрацията им е ниска, към място, където тя е висока. Този вид транспорт се осъществява с помощта на белтъци. Пример за трансмембранен активен транспорт е Na/K помпа. Освен за йони, с активния трансмембранен транспорт могат да се пренасят монозахаридите и аминокиселините.

   Когато дадени вещества от околната среда преминават в клетките или от клетките - в посока към външната среда се наблюдават процеси на цитоза.
    Ендоцитоза се наблюдава, когато има движение към вътршността на клетката. Когато клетъчната мембрана по повърхността си образува малки мехурчета, поемащи от околната среда течности, процесът се дефинира като пиноцитоза. При фагоцитоза клетъчната мембрана образува издавания, с помощта на които може да обхване различни вещества. Третият вид ендоцитоза е рецепторно медиираната. При нея специфични рецептори са разположени по повърхността на клетъчната мембрана. Те могат да се свържат с определени вещества, при което повърхността на плазмалемата се вгъва и образуваният комплекс, попада в клетката.

   Екзоцитозата е процес на секреция. Същността й се изразява в сливане на секреторни мехурчета (продуцирани в апарата на Голджи) с клетъчната мембрана. При мерокринната секреция се запазва клетъчната форма и почти цялата цитоплазма. Като апокринна секреция се означава процес, при които се отделя значителна част от цитоплазмата, в която предварително са натрупани продукти на секрецията. При холокринен начин на секретиране се наблюдава разпадане на клетката, при което се отделят продуктите на секрецията.