Сперматогенеза (spermatogenesis)

   Семенните каналчета са обвити от базална мембрана, върху която са разположени Сертолиевите клетки. В тяхната цитоплазма се срещат много ендозомни везикули и митохондрии.
   Сертолиевите клетки се свързват една с друга посредством плътни контакти. Последните изграждат кръвно-тестисната бариера, която има функция да предпазва развиващите се полови клетки от въздействието на имунната система, както и от токсични въздействия.

   Под тази бариера се намира семиниферното каналче, в което са разположени сперматогониите.

   Над кръвно-тестисната бариера се разполага адлуминалния компартмент, в който се намират клетките на сперматогенезата.

   Функциите на Сертолиевите клетки са свързани с: поддържане, предпазване и участие в изхранването на герминативните клетки.

   Диференциращите се полови клетки имат различен хромозомен брой (23 хромозоми). При възникнали увреждания на кръвно-тестисната бариера, те биват атакувани и увреждани от клетките на имунната система.

   Сертолиевите клетки доставят хранителни вещества на герминативния епител. Те отделят течност в лумена на каналчето, която подпомага транспорта на сперматозоидите.

   Сертолиевите клетки секретират инхибин, който може да инхибира отделянето на FSH. Те отделят още и андроген-свързващ протеин, анти-Мюлеров хормон и тестисен трансферин.

    Сперматогенни клетки

   Сперматогонии - представляват стволови клетки, които биват - резервни и герминативни. Представляват малки диплоидни клетки.

   Сперматоцити от I ред - образуват се от сперматогонии, които са тип В. Това са най-големите клетки в процеса на сперматогенезата. След края на първото мейотично делене сперматоцитите от I ред се превръщат в сперматоцити от II ред.

   Сперматоцити от II ред - представляват хаплоидни клетки. Всяка тяхна хромозома се състой от два хроматида (диада).

   Сперматиди - намират се близо до лумена на семеобразуващото каналче. Хаплоидни са. Има два вида сперматиди: ранни и късни. Сперматидите са свързани с цитоплазмени мостове. Превръщането на сперматида в сперматозоид е процес, който продължава около 25 дни и преминава през няколко фази: Голджи фаза, акрозомална фаза и матурационна фаза.

 - Голджи фазата е свързана с формиране на преакрозомални везикули. В тях има хидролитични ензими.
 - Акрозомалната фаза - в тази фаза се сливат везикулите и се формира акрозомата. Последната съдържа ензимите хиалуронидаза, невраминидаза, кисела фосфатаза и акрозин. Най-съществени са промените в ядрото, което се удължава, а хроматина се кондензира. Митохондриите се подреждат в средната част на опашката по характерен начин - циркулярно около аксонемата.
 - Матурационна фаза - крайна фаза на спермиогенезата. Част от цитоплазмата на сперматита се отделя като резидуално телце, фагоцитиращо се от Сертолиевите клетки.

   Спермиогенезата преминава през няколко стадия. Тя се разделя на:
 - сперматоцитогенеза - започва с митотично делене, след което две мейотични и достига до образуването на сперматидите.
 - спермиогенезата се характеризира с едно цитодиференциране на сперматидите в сперматозоиди.

   Спермиогенезата може да бъде нарушена при различни обстоятелства.

   Устройство на сперматозоида

   Сперматозоидът е изграден от:
 - глава с форма на пламък на свещ, като акрозомата се разполага над ядрото. Последното е плътно, издължено и включва 1-2 малки вакуоли.
 - В шийката се намират проксималната и дисталната центриоли.
 - Междинна част - в нея се намира двигателен апарат, изграден от аксонема и микротубули.

   Сперматогенезата при човека протияа за 72 дни. От семенните каналчета на тестиса - сперматозоидите се натрупват в надсеменника и престояват 15 дни. След среща със секрета на семенните мехурчета, те стават подвижни. Еякулатът е съставен от 55-60% секрет от семенните мехурчета, 35-40% от простатната жлеза и 5% от булбоуретралните жлези.

   Между семеобразуващите каналчета са разположени интерстициалните клетки. Тези клетки отделят тестостерон. Разположени са около капилярите - поединично или в групи.
След първата година от живота те не могат да бъдат разпознати от клетките на съединителната тъкан в интерстициалното пространство.