Производни на средното черво

От средното черво произхождат по-голямата част от дуоденума и тънкото черво, сляпото черво и апендикса, частите на колона до последната трета на напречното ободно черво. Всички тези чревни структури се кръвоснабдяват от горната мезентерична артерия (a. mesenterica superior).

През 5-та ембрионална седмица първичното тънко черво започва бързо да нараства и да се удължава. В началния етап на удължаването червото образува чревна примка в дорзо-вентрално направление с U-подобна форма и две части- краниален и каудален край. Средната чревна примка увеличава размерите си и навлиза в извънембрионалната кухина (екстраембрионалния целом) през проксиманата част на пъпната връзка. Процесът започва в началото на 6-та седмица и се дължи на малкото пространство в интраембрионалната кухина. Интраембрионалната кухина в запълнена от бързо уголемяващия се черен дроб и появилите се бъбреци. Този процес продължава до 10-тата седмица. Самият процес се означава като физиологична пъпна херния. Във върха на U-образната форма на първичната средна чревна примка се прикрепва към пъпната дръжка чрез жълтъчния канал, като горната опорачна артерия преминава по надлъжната ос на примката. Краниалната част на примката нараства по-бързо и дава тънкочревни примки, докато каудалната примка нараства по-бавно и слабо и дава първичното дебело черво. Тънкочревните бримки се изграждат след като средното черво започне да се ротира около надлъжната ос на артерията. Ротацията се завършва през 8-та седмица. През същия период се оформят множество чревни бримки на празното и хълбочното черво, формират се цекума и апендикса.

През 10-та седмица средното черво с образуваните примки се връща обратно в интраембрионалната кухина (коремната кухина). Процесът се означава като редукция на средно-чревната херния и завършва през 11-та седмица. Тънкочревните примки се прибират първи и заемат централната част на коремната кухина. След това прибиране започва вторична ротация, обратно на часовниковата стрелка на 180°.
Фиксацията на производните на средното черво за задната коремна стена и постоянната им позиция в коремната кухина зависи от завършването на ротацията примките на средното черво и на стомаха.
Мезоколонът зад възходящото ободно черво също се скъсява и резорбира. Първоначално мезентериума на празното и хълбочното черво се прикрепва хлабаво в срединната линия на задната коремна стена, а след фиксация на дуоденума и възходящото ободно черво, той се измества и прикрепва към линията, свързваща дуоденално-празночревното прикрепване и илеоцекалната връзка.

Вродените малформации, свързани с производни на средното черво са по-широко разпространени в сравнение с другите дефекти. Често причината е липса или извършване на неправилна ротация с последваща неправилна фиксация и разместване на органите в коремната кухина.

Такъв тип малформация вродено омфалоцеле. Вроденото омфалоцеле представлява наличие на херниално съдържимо (голямо було, черен дроб, черва) в горната част на пъпната връв. Причината е невъзможност за репозиция на органите през 10-тата седмица след физиологичната хернизация. Дефектът се среща в 1 от 5 000 раждания в случаите само на чревно херниално съдържимо и в 1 от 10 000 - при комбинация с черен дроб. Херниалното съдържимо е покрито с епитела на пъпната връв, който произхожда от амниалния епител.

Друг дефект е пъпната херния. Наблюдава се, когато след репозиция на чревните гънки в коремната кухина през 10-та седмица, фиброзната тъкан на пъпния пръстен не е добре развита и позволява излизане на херниално съдържимо. В херниалното съдържимо участват главно малки части от голямото було или малка част от чревната примка. Хернията се различава от омфалоцелето по това, че херниалното съдържимо е покрито от съединителна тъкан и кожа. Максималното развитие на пъпната херния се наблюдава в края на 1-ия месец, като размерите на херниалното съдържимо не надвишават 5 см. Репонирането на хернията е лесно изпълнимо и хирургическа интервенция се осъществява между 3-та и 5-та година.

Липсата на ротация обуславя т. нар. ляво-разположен колон, при което тънките черва се разполагат изключително в дясната част на коремната кухина. Недостатъчна или непълно завършване на ротацията засяга най-често каудалната част на хълбочното черво, поради незавършено ротиране на последните 90°.

Субхепаталното прикрепване на апендикса и сляпото черво за долната повърхност на черния дроб се среща в около 6% от новородените. По-често се среща при момчета. Атипичното прикрепване на цекума и апендикса може да затрудни диагнозата ори възпалителни процеси.

Частична стеноза или пълна атрезия на чревния лумен се наблюдава в 1/3 от случаите с чревна обструкция. В част от случаите причината е незавършена реканализация на чревния лумен. Най-често засегнати са дванадесетопръстника и хълбочното черво. В резултат се развива некротичен сегмент, заместен скоро от плътна съединителна тъкан и образуваната плътна връв прекъсва нормалния чревен мотилитет.

Често разпространен дефект е Мекеловия дивертикул. Мекеловият дивертикул представлява пръстоподобно издуване на стената на илеума. Разполага се обикновено от 40 до 50 см проксимално от илеоцекалната клапа.