Мишично-главови вени (vv. brachiocephalicae)

Мишично-главовите вени представляват двата основни клона на горната куха вена. Всяка от тях се формира от сливането на съответната яремна и подключична вена. Мястото на сливане на двете вени се намира зад съответната гръдно-ключична става и се нарича венозен ъгъл - angulus venosus dexter et sinister. На това място се влива и външната яремна вена - v. jugularis externa.

Vv. brachiocephalicae са характеризира с различна дължина. Дясната е дълга 2-3 см и върви почти отвесно, като се разполага върху медиалния склон на купола на дясната плевра. Лявата има двойно по-голяма дължина, върви почти хоризонтално, като се насочва наляво и леко надолу. Намира се зад горната част на дръжката на гръдната кост и преминава пред клоновете на аортната дъга.

В устията на мишично-главовите вени се вливат множество притоци. Една част от тях са малокалибрени вени, носещи венозна кръв от органите на средостението:

• vv. thymicae;
• vv. pericardiacae;
• vv. mediastinales;
• vv. tracheales;
• vv. esophageales;
• vv. pericardiacophrenicae.

Другата част от притоците на vv. brachiocephalicae са венозни съдове със значително по-голям калибър.

1. V. thyroidea inferior започва от долното щитовидно сплетение - plexus venosus thyroideus inferior, което се локализира върху долната част на щитовидната жлеза и горната част на трахеята. Към това сплетение се оттича и v. laryngea inferior, транспортираща кръв от долната част на гръкляна.

2. V. vertebralis води началото си от областта на атласа. Венозният съд осъществява връзка с външното гръбначно сплетение и тилната вена. Има низходящ ход, като преминава през отворите на напречните израстъци на шийните прешлени, разполагайки се латерално от едноименната артерия. В ствола на v. vertebralis се вливат притоци от вътрешното гръбначно сплетени и дълбоките шийни мускули.

3. V. cervicalis profunda изхожда от външното гръбначно сплетение в областта на задната дъга на атласа, след това се спуска надолу, разполагайки се зад напречните израстъци на шийните прешлени. В нея се оттича венозна кръв от мускулите на врата и се влива директно във v. brachiocephalica или в крайната част на v. vertebralis.

4. V. thoracicae internae представляват два венозни съда, съпътстващи едноименната артерия. Те водят началото си от предната коремна стена като vv. epigastricae superiores. По своето протежение в тези вени се вливат vv. subcutaneae abdominis, vv. musculophrenicae от областта на едноименната артерия и vv. intercostales anteriores от междуребрените пространства. При жената чрез вените на по-горните междуребрия се оттича и венозната кръв на млечната жлеза. Преди вливането си в съответната мишично-главова вена двата съда се сливат в общ ствол.

5. V. intercostalis suprema събира венозна кръв от горните междуребрени вени (в дясно 2-3, в ляво 3-4), поради което лявата вена е по-голяма от дясната. Тази вена се влива не само във v. brachiocephalica, но в някои случаи във v. azygos, съответно v. hemiazygos.