Ембрионално развитие на зъбите

Човешкото съзъбие е дифиодонтно. Това означава, че в хода на развитието се формират две съзъбия. Първичното съзъбие се състои от млечни зъби, които се заместват постепенно от постоянни зъби - вторичното съзъбие. Развитието на долната и горната челюст се приспособява и нагажда спрямо развитието на зъбите редици, което води и до промяна в лицевата конфигурация.

Зъбите се развиват от два зародишеви слоя: от ектодермата на устната кухина и от мезодермата (мезенхима). Зъбите са резултат от клетки от нервния гребен, които са мигрирали от каудалната част на средния мозък и краниалната част на продълговатия мозък.

Ембрионалното развитие на зъбите преминава през три стадия:

През първия стадий още в началото на 6-та седмица от епидермалната покривка на долната и горната челюст се появяват гънки с U-образна форма, образуващи дентални плочки. Стадият е известен още като зачатъчен. През 7-та седмица от всяка зъбна плочка се формират мезенхим. От друга страна, околният мезенхим се концентрира по-плътно около тези първични центрове. Комплексната структура от епидермален център и мезенхимна концентрация се означава като зъбен зачатък. Индуктивното повлияване между тези две структури е взаимно и от съществено значение за развитието на зъбния зачатък.

През втория стадий, означен още като чашковиден, под индуктивното влияние на епидермалното покритие, мезенхимната концентрация на всеки зачатък прониква в основата му и образува хълмисто структура, известна като дентална папила. Този стадий се маркира през 8-та седмица и в така сформираната структура епидермалното покритие приема чашковидна форма, откъдето идва и наименованието на стадия. Околният мезенхим, заграждащ структурата, образува дентален сак.

През третия стадий, който започва около 10-та седмица, денталната папила инвагинира още по-изразено в епидермалното покритие и изгражда сърцевината на бъдещия зъб. Стадият се означава като камбанен, звънчев стадий, защото комплексната структура прилича на камбанка или звънец.

През последния стадий епидермалното дентално покритие се диференцира в емайлов орган, от който се развива емайла на бъдещия зъб. Отначало се образуват три слоя: вътрешен емайлов епител, разположен над зъбната папила, звездовиден мрежест слой и външен емайлов епител. По същото време най-външните клетки на дермалната папила се диференцират в одонтобласти, които ще продуцират дентина на зъба. През 7-ия месец тези клетки произвеждат неминерализирана белтъчна субстанция, предентин, която впоследствие се калцифицира и образува дентин. Производството на предентин започва в непосредствена връзка с вътрешния емайлов епител и нараства към вътрешността на папилата. От одонтобластите се развиват дълги израстъци, проникващи между новообразувания предентин. Най-вътрешният мезенхим на папилата се преобразува в зъбна пулпа. Началото на минерализацията на предентин съвпада с образуването на амелобласти от най-вътрешния емайлов епител, който продуцира пръчковидни емайлови призми между амелобластите и подлежащия дентин. Счита се, че минерализиращият дентин индуцира производството на емайлови призми от амелобластите.

От посочените в развитието 20 зъбни заложби се развиват млечните зъби, които образуват във всяка половинка на двете челюсти по два резеца, един кучешки и по два предкътника.

От друга страна още през 10-та седмица от повърхността на епидермално-денталното покритие израства по един дивертикул, който мигрира към основата на първоначалната зъбна заложба и дава началото на заложбата на постоянните зъби. Заложбите на кътниците нямат аналогичен предшественик от млечното съзъбие. Те произлизат от епидермални възвишения на денталната ламина след раждането.

Корените на зъбите започват да се развиват в късния плодов и началния послеродов период. В основата на всяка зъбна корона външният и вътрешният емайлов епител се сливат и образуват епителната покривка на корена, която индуцира развитието на кореновия дентин. Мезенхимът навътре от тази покривка развива одонтобласти, произвеждащи предентин и дентин. Това води до стесняване на мезенхимната заложба на зъбната пулпа и превръщането и в канал, в който се разполагат проникващи кръвоносни съдове и нерви.

Зъбните корени са заградени от мезенхима на денталния сак. Най-вътрешните му клетки се диференцират в циментобласти, продуциращи цимента, който покрива дентина на кореновите заложби. В шийката на зъбния корен циментът и емайлът образуват циментоемайлово свързване. Най-външните клетки на дентиновия сак участват в доизграждането на костната алвеола и образуват периоденталния лигамент, който прикрепва новообразувания зъб към костната алвеола.

Новообразуваните заложби на зъбите продължават своето външно изграждане в един продължителен период. Зъбите на долната челюст израстват по-рано от тези на горната челюст, както и зъбите не женските индивиди израстват преди тези на мъжките индивиди. Ерупцията на короните в устния епител съвпада с началото в развитието на кореновата заложба. Частта от лигавицата на устната кухина около зъбите изгражда венците. Ерупцията на млечните зъби протича между 6-ия и 24-ия месец след раждането. Първи пробива устната лигавица медиалния резец на долната челюст (между 6-ия и 8-ия месец), но не е изключено този пробив да стане между 12-ия и 13-ия месец след раждането при нормални индивиди. В края на 2-та година цялото млечно съзъбие е изградено. Закъснялата ерупция може да бъде индикация за лошо хранене (недостиг на витамин D₃) или симптом на хипопитуитаризъм или хипотиреоидизъм.

Постоянните зъби се развиват по аналогичен начин на млечното съзъбие. При растежа на постоянната заложба, коренът на кореспондиращия млечен зъб се резорбира от остеокластите. При отпадането на млечния зъб, постоянният зъб развива коронка и най-горната част на кореновата заложба. Перманентните зъби започват да се появяват около 6-та година и продължават своето окончателно развитие до пълното израстване на индивида.