Ембриология на хранопровода

По време на четвъртата ембрионална седмица се развива респираторен дивертикул от онази част на предното черво, която се намира непосредствено под фарингеалния му участък. Хранопроводът се развива след отделянето на респираторния дивертикул чрез трахеоезофагеалния септум от останалата дорзална част.
Хранопроводът бързо нараства в каудална посока. Достига относителна максимална дължина около седмата ембрионална седмица. Епителът и жлезите произхождат от ендодермата. Напречно-набраздените мускулни влакна в състава на стената на хранопровода, особено в по-горните участъци, произлизат от последната фарингеална дъга, а останалата гладка мускулатура- от околния мезенхим. Епителът пролиферира до такава степен, че може да предизвика облитерация (запушване) на лумена. Реканализация започва обикновено през осмата ембрионална седмица. Диференциацията на епитела претърпява аналогични преобразувания, като епителът на гълтача, от еднослоен цилиндричен епител в многослоен плосък невроговяващ епител.

Аномалия свързана с ембрионалното развитие на хранопровода е атрезия и стеноза на хранопровода. Около една трета от засегнатите деца се раждат преждевременно. Около 85% от случаите езофагеалната атрезия е свързана с аномалии в развитието на трахеоезофагеалния септум. Когато образуваният септум девиира и преобладава в дорзално направления, луменът на хранопровода се стеснява в различна степен, като дори може да се запуши напълно (пълна облитерация). Тази аномалия може да бъде съчетана и с други като атрезия на ануса и ректума и аномалии в урогениталната система. В изолирани случаи стесняването или пълната атрезия се обясняват с липсата на реканализация на епитела в осмата ембрионална седмица. Когато се наблюдава комбинация от аноректални и урогенитални аномалии се касае най-вероятно за дефектно и недостатъчно развитие на ендодермалния зачатък. При езофагеалната атрезия се наблюдава полихидрамнион, тъй като няма възможност за обмяна на течността в подлежащите на хранопровода части от храносмилателната система. Друга аномалия, засягаща ембрионалното развитие на хранопровода е вродената хиатална херния. При тази аномалия хранопроводът е необичайно къс поради изтегляне на част от стомаха в гръдната кухина. При наличие на по-малък хиатус в диафрагмата това състояние може да се прояви и по-късно, дори и в средната възраст.