Ембриология на дуоденума

Дванадесетопръстникът, известен още като дуоденум, започва да се развива през четвъртата ембрионална седмица от крайното част на предното черво, началната част на средното черво и съответните части на прилежащия мезенхим. Свързването на двете части е дистално от зачатъка на общия жлъчен канал. Те нарастват много бързо и образуват насочена напред примка под формата на буква С, като мястото на срастване между двете части е в най-изпъкналата точка на средата на С. Ротацията на стомаха води до ретроперитонеално разположение на дуоденума като дорзалния мезодуоденум се резорбира и изчезва напълно. Поради непосредствената близост с пилорната област най-горната част на дуоденума остава в интраперитонеална позиция. През петата и шестата ембрионална седмица поради експанзивното разрастване на епитела, луменът на червото значително се стеснява и се реканализира отново в края на осмата седмица след последващата дегенерация на чревния епител в просвета на дуоденума. Поради произхода си от двете първични подразделения на чревната тръба (предно и средно черво) дуоденумът се кръвоснабдява както от truncus celiacus, така и от горната мезентерична артерия.

Вроден дефект, който е свързан с ембрионалното развитие на дуоденума е дуоденалната стеноза. Дуоденална стеноза възниква след недостатъчна реканализация на чревния лумен от непълна вакуализация. Понякога дуоденалната стеноза може да бъде последица от ануларно развита глава на панкреаса. Повечето стенози засягат хоризонталната и възходящата част на дванадесетопръстника. Стенозите водят до повръщания, като в повърнатата материя има жлъчка.

По-рядко срещана малформация е дуоденалната атрезия. Обикновено аномалията се съчетава със синдром на Даун и недоносени бебета. Клиничната симптоматика е тежка и започва няколко часа след раждането.