Физиологични ефекти на магнитотерапията

Магнитотерапията е метод на лечение в алтернативна медицина, който се използва предимно като средство за подпомагане на традиционното лечение. Включва използване на магнити и магнитни полета с терапевтична цел. Много експерименти доказват, че магнитното поле може да повлияе клетъчните мембрани и да увеличи пропускливостта им, да активира ензимите и ензимните комплекси, свързани с клетъчната мембрана и да стимулира протичането на поредица биохимични процеси имащи оздравителен ефект.

Физиологични ефекти на магнитотерапията

1. Съдоразширяващо действие

Съдоразширяващото действие на магнитотерапията се обяснява със засиленото производство на ендотел релаксиращ фактор (EDRF) от ендотелните клетки на кръвоносните съдове. Един от най-известните представители на ендотел релаксиращите фактори е азотният оксид. Този биоактивен метаболит предизвиква разширяване на кръвоносните съдове.

2. Аналгетично действие

Аналгетичното действиена магнитотерапията се дължи на повишеното производство на ендорфини, които имат структура подобна на морфина и са невропептиди. Те намаляват усещането за болка и освен това, имат стимулиращо действие върху имунната система.

3. Антиинфламаторно действие (противовъзпалително действие)

Има данни, че магнитното поле повишава фагоцитната активност на полинуклеарните клетки (известни още като неутрофили, който принадлежат към редиците на белите кръвни клетки, в медицината носещи названието левкоцити). Данни от направено имунологично изследване, носещо названието luminometry (INT тест), потвърждават повишена продукция на супероксиден анион. Този процес се последва от активирането ензима на супероксид дисмутаза (SOD). Този ензим е отговорен за протичането на процеса редукция, които преобразува супероксидния анион във водороден прекис (H2O2). Тази химически активна субстанция може да разруши най-мощните активатори на фагоцитозата – левкотриените. Този механизъм би могъл да обясни, защо се предполага, че магнитотерапията може да бъде ефективно средство срещу стерилни възпалителни изменения и възпалителни изменения, причинени от различни патогенни микроорганизми.

4. Спазмолитичен ефект

Позитивното действие на магнитното поле приложено върху напречнонабраздената мускулатура се обяснява с подобрения кръвоток в облъчваното от магнита поле. Когато кръвотока към този мускул се повиши, към тази тъкан достига повече кислород и се извеждат по-голямо количество метаболити (млечна киселина), които са причина за изявата на „мускулната треска” (мускулното дразнене, с последващ спазъма и болка в засегнатия мускул).

Друг механизъм, по който магнитотерапията осъществява релаксация (отпускане) на напречнонабраздената мускулатура е чрез повишаване на ензима лактат дехидрогеназа, който способства ефлукса (извеждането извън мускулната клетка) на част от излишните Са2 + йони, натрупани в мускула.

5. Ускорено зарастване на кости и други меки тъкани

Предполага се, че магнитното поле, въздействащо върху увредената кост или става, води до активация на специални клетки наречени остеокласти. В организма, функцията на тези клетки е да разграждат костната тъкан, която е стара и да синтезират фибронектин. Тази активна субстанция води до ускорен синтез на съединителна тъкан. Друг предполагаем механизъм за действието на магнитното поле е чрез подобряване на микроциркулацията в избрания регион на въздействие.

6. Антиоточно действие

Антиоточното действие включва намаляване на оточността (подуването) на ставите и контузени места по тялото. Предполага се подобен механизъм на действие на магнитотерапията, както по-горе изброените.

Накратко, магнитотерапията може да бъде в помощ на традиционната медицина чрез:

• повишаване на метаболизма;
• подобряване на кръвообращението;
• повишаване на активността на митохондриите в клетките, с което се повишава клетъчното дишане;
• стимулиране на детоксикиращите процеси;
• намаляване на оточността на тъканите;
• повлияване на болковата симптоматика, чрез повишаване на ендорфините в организма;
• стимулиране на имунитета;
• ускоряване на зарастването на костни фрактури (счупвания);
• повишаването на ендорфините, може да повлияе и депресивни състояния.