Прекъсване на фонацията

Прекъсване на фонацията е процес на частично или пълно прекратяване на звукообразуването.

Прекъсване на фонацията може да се дължи на: фарингит, ларингит, последица от интубация, стеснение на ларинкса, тумори на ларинкса, полипи по гласните връзки, увреждане на гласните струни, травма на гърлото, удар, преходна исхемична атака, мозъчен тумор, нараняване на главата, мозъчен абсцес, мускулна дистрофия, множествена склероза, синдром на Гилен-Баре, болест на Шарко (болест на моторния неврон), хипофункция на щитовидната жлеза, хорея на Сиденхам (Sydenham), синдром на Шу-Драгър (Shy-Drager), синдром на Мьобиус (Moebius), увреждане на слуха, временна загуба на фонацията.

Временна загуба на фонацията се характеризира с преходно прекъсване на фонацията. Необходимо е полагането на големи усилия, за възпроизвеждането на някаква реч. Състоянието се дължи на преумора на гласа, след прекомерното му използване (при пеене, викане, продължително говорене). След почивка, говора се възстановява.