Ниски тромбоцити в кръвта

› Въведение

› По-чести причини за възникване

› Симптоми 

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Ниски тромбоцити в кръвта представлява понижен брой на кръвните плочици в кръвния серум. Състоянието се обозначава още с медицински термин тромбоцитопения. Нормалната стойност на тромбоцитите е приблизително между 150 и 400 × 10⁹/L. Причините за ниския брой могат да включват инфекции, автоимунни заболявания, лекарствени реакции, нарушения в костния мозък или дефицит на определени витамини. Диагнозата се поставя чрез лабораторни изследвания, а лечението зависи от подлежащата причина.

Тромбоцитите (кръвни плочки) са кръвни клетки (цитоплазмени фрагменти) с малки размери, които са необходими за правилното протичане на съсирването на кръвта и предпазването на организма от тежки загуби на кръв. За ниски нива (тромбоцитопения) говорим, когато стойността падне под 150 × 10⁹/L. Тромбоцитите се произвеждат в далака от клетки - предшественици, наречени миелоидни стволови клетки, като преминават през следните етапи на развитие: мегакариобласт, промегакариоцит, мегакариоцит, тромбоцит. Ниските нива на тромбоцити в кръвта могат да бъдат причина за тежки и продължителни кръвотечения, спонтанни кръвоизливи, подкожни кръвоизливи, изтичане на кръв от носа и други.

» Повече информация по темата: Тромбоцити

Ниски тромбоцити в кръвта може да настъпят в резултат на:

• Инфекциозни и паразитни болести - хепатит B, хепатит C, HIV, морбили, рубеола, цитомегаловирус, парвовирус B19, сепсис, туберкулоза, малария, бабезиоза, токсоплазмоза, лайшманиоза.
• Болести на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механизъм - апластична анемия, имунна тромбоцитопенична пурпура, синдром на Казабах-Мерит (Kasabach–Merritt syndrome), хемолитико-уремичен синдром (ХУС), синдром на Еванс (Evan 's syndrome).
• Болести на кожата и съединителната тъкан - системен лупус еритематозус, склеродермия, васкулит.
• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - недостиг на витамин B12 и фолиева киселина, дефицит на фруктозо-1-фосфат алдолаза, недостиг на ензима дихидропиримидин дехидрогеназа.
• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации - болест на Алберс-Шьонберг (Albers-Schonberg disease), Wiskott-Aldrich синдром, Bernard-Soulier синдром, Fanconi анемия.
• Външни причини за заболеваемост и смъртност - прием на някои медикаменти (нестероидни противовъзпалителни средства, пеницилин, ранитидин, сулфонамиди), радиация, злоупотреба с алкохол. 
• Новообразувания - болест на Ходжкин (Hodgkin's disease), остра промиелоцитна левкемия, остра миелогенна левкемия, хронична миелогенна левкемия, множествен миелом, неходжкинови лимфоми.

По-чести причини за възникване

Инфекциозни болести

Различни инфекциозни агенти могат да доведат до намаляване на броя на тромбоцитите чрез увреждане на костния мозък, засилено разрушаване на тромбоцитите или имунно медиирани механизми. Тромбоцитопенията често се проявява по време на остра инфекция, но може да се наблюдава и при хронични заболявания.

• Вирусни инфекции: хепатит B, хепатит C, HIV, Epstein–Barr вирус, цитомегаловирус, парвовирус B19, морбили, рубеола.
• Бактериални инфекции: сепсис (бактериемия), туберкулоза, бактериален ендокардит, менингококови инфекции, салмонелоза, лептоспироза.
• Паразитни инфекции: малария, лайшманиоза, токсоплазмоза, бабезиоза.

Прием на медикаменти

Лекарствено-индуцираната тромбоцитопения възниква след прием на определени медикаменти, които могат да предизвикат имунна реакция срещу тромбоцитите. Това се проявява с рязко спадане на броя им няколко дни или седмици след започване на ново лекарство. Най-често механизмът е образуване на антитела срещу тромбоцитите. Лекарства, които могат да доведат до тромбоцитопения, включват: 

• Антикоагуланти (Хепарини)
• Антиагреганти (Гликопротеин IIb/IIIa инхибитори)
• Антибиотици (Сулфонамиди, Ванкомицин, Рифампицин, Пеницилини, Цефалоспорини)
• Антиконвулсанти (Фенитоин, Валпроат, Карбамазепин)
• Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС)
• Хининови производни (Хинидин, Хинин)
• Цитостатици и имуносупресори

Чернодробни заболявания

Някои хронични заболявания на черния дроб могат да доведат до намален брой тромбоцити. Такива могат да са цироза, хроничен хепатит, алкохолна чернодробна болест или автоимунен хепатит. Тромбоцитопенията в такъв случай се дължи на портална хипертония и хиперспленизъм, при които слезката разрушава тромбоцитите в по-голямо количество. Освен това, при чернодробни заболявания се намалява синтезът на тромбопoетин - хормон, който стимулира продукцията на тромбоцити в костния мозък. Това води до намалена продукция на тромбоцити в кoстния мозък.

Имунна тромбоцитопенична пурпура 

Имунната тромбоцитопенична пурпура е автoимунно заболяване, при което организмът произвежда антитела срещу собствените тромбоцити, водещи до ускорено разрушаване в слезката и черния дроб. Може да бъде първична или вторична към други заболявания. Клинично се проявява с изолирана тромбоцитопения, често без други нарушения. Механизмите включват както повишена периферна деструкция, така и намалена продукция на тромбоцити от мегакариоцитите в костния мозък.

Остра промиелоцитна левкемия 

Това е злокачествено заболяване на костния мозък, при което зрели кръвни клетки липсват и се натрупват незрели промиелоцити. Заболяването често води до нисък брой тромбоцити, което причинява лесна поява  на синини и кървене. Симптомите са неспецифични и включват умора, повишена склонност към инфекции и хеморагична диатеза. Диагнозата се поставя чрез кръвни изследвания и костномозъчна биопсия, а лечението е спешно и включва таргетна терапия и химиотерапия.

Симптоми 

Тромбоцитопенията се проявява основно с признаци на повишена склонност към кървене, тъй като тромбоцитите са ключови за кръвосъсирването. Тежестта на симптомите варира според степента на понижение - от почти безсимптомно протичане до сериозни кръвоизливи. Най-честите прояви включват:

• Лесно образуване на синини и хематоми
• Точковидни червени кръвоизливи по кожата (петехии)
• По-големи кожни кръвоизливи (екхимози)
• Кървене от носа (епистаксис)
• Кървене от венците
• Удължено кървене при порязвания или след манипулации 
• Обилна или продължителна менструация
• Кръв в урината или изпражненията
• При тежки случаи - риск от вътрешни кръвоизливи

Диагноза

Пoтърсете лекарска помощ при появата на необясними синини, чести кръвотечения, точковидни червени петна по кожата или продължително кървене след дребни травми. Ранната консултация със специалист е важна за установяване на причината и предотвратяване на усложнения. Диагнoстичният процес при тромбоцитопения включва няколко последователни стъпки, които имат за цел да определят степента на понижение и конкретния механизъм на възникване.

Анамнеза

• Подробна информация за симптомите - начало, честота, тежест.
• Прием на медикаменти и придружаващи заболявания.
• Данни за прекарани инфекции или фамилна обремененост.
• Наличие на излагане на токсини, алкохол или химиотерапия.

Физикален преглед

• Оценка за наличие на петехии, екхимози и хематоми.
• Преглед за активно кървене.
• Палпация на корема за уголемена слезка или черен дроб.
• Оценка за признаци на анемия (бледа кожа, сърцебиене, учестено дишане, студени крайници, умора).

Лабораторни изследвания

• Пълна кръвна картина с брой на тромбоцитите.
• Периферна кръвна натривка за оценка на морфологията на тромбоцитите.
• Биохимични показатели - чернодробни ензими, бъбречни показатели, LDH.
• Коагулационни показатели - PT, aPTT, INR.
• Нива на витамин B12 и фoлиева киселина.
• Серологични изследвания за вирусни инфекции.
• Автоимунни маркери - антинуклеарни антитела, антифосфолипидни антитела.
• Изследване за тромбoпоетин.

Образни изследвания

• Ехoграфия на коремни органи за оценка на слезка и черен дроб
• Компютърен томограф (КТ) или ЯМР при съмнение за вътрешни кръвоизливи 
• Костномозъчна биопсия когато се подозира нарушение в продукцията на тромбоцитите

Лечение 

Терапията на тромбоцитопенията се определя от причината за състоянието, нивото на тромбоцитите и наличието или липса на кървене. При леки и асимптоматични случаи често е достатъчно наблюдение и редовен контрол на кръвните показатели. Когато е установена конкретна причина, лечението се насочва към нейното отстраняване или кoнтролиране. Основните методи на лечение включват

• Прекратяване или замяна на лекарството, предизвикало тромбоцитопения, при лекарствено-индуцирана форма.
• Лечение на подлежащите заболявания като инфекциoзни процеси, автоимунни нарушения или чернодробни и ендокринни проблеми.
• Прием на кортикостероиди като първа терапевтична линия при имунна тромбоцитопенична пурпура.
• Интравенозни имуноглобулини при тежки или спешни случаи за бързо повишаване на тромбоцитите.
• Приложение на тромбопоетин-рецепторни агонисти за стимулиране на продукцията на тромбоцити от костния мозък.
• Трансфузии на тромбоцити при значително ниски стойности и активно кървене.
• Спленектомия при хронични и резистентни случаи, когато другите терапевтични подходи са неефективни.