Аномалия на еритроцитите МКБ R71

Нормалните еритроцити имат форма на вдлъбнат диск, която осигурява възможно най-голяма повърхност, с оглед на максимален капацитет за газообмен. Диаметърът на нормоцита е 7-8 микрометри. Еритроцитите съдържат 60 % вода и 40 % сухо вещество, от което 90 % е хемоглобин и 5 % структурни белтъци и липиди. За оценка на качеството на нормалния розовочервен цвят на еритроцитите се използва понятието ортохромия или ацидофилия, за количествени промени в оцветката се прилага т.нар. нормохромия.

Изменения в морфологията на еритроцитите.
Измененията в еритроцитите се описват практически по следните критерии: големина, форма, оцветяване.

1. Промени в големината на еритроцитите:
Макроеритроцитите са с диаметър над 9 микрометри. Те са с кръгла форма и централно просветляване. Наблюдават се при ретикулоцитна криза, при новороденото, чернодробни заболявания, хемолитични анемии, левкози.
Микроеритроцитите са с диаметър под 6 микрометри. Микроцитозата е свързана с непълноценна еритропоетична функция. Среща се при желязонедоимъчни анемии, хемолитични анемии, интоксикации с медикаменти и др.
Шизоцитите са малки еритроцитни фрагменти с неправилна форма. Появяват се в циркулиращата кръв при тежки увреждания на хемопоезата (хемолитични състояния).
2. Изменения във формата на еритроцитите.
При по-тежките анемии еритроцитите променят нормалната си кръгла форма и придобиват източена, крушовидна форма - пойкилоцити. Те се намират при по-напреднали и по-тежки анемии.

• Мегалоцити. Имат овална форма, при което по-големият им диаметър е над 10 микрометри. При тях липсва двойната вдлъбнатост, имат по-голяма дебелина и липсва централно просветляване. Срещат се при пернициозната и пернициозоподобните анемии.

• Сфероцити. Това са еритроцити със сферична форма. Те нямат централно просветляване и са еднакво оцветени. Повърхността на сфероцитите е намалена. Най-често промяната във формата се дължи на промени в еритроцитната мембрана или на ензимни дефекти.

• Дрепаноцити. Това са еритроцити със сърповидна форма, която се появява при понижено съдържание на кислорода в кръвта. Дрепноцитите се срещат при вродена дрепаноцитна анемия, дрепаноцитна таласемия и др.

• Акантоцити. Това са еритроцити, наподобяващи сфероцити, с израстъци по повърхността си. Тя се дължи на нарушен липиден метаболизъм на еритроцитната мембрана, недоимък на витамин Е и др.

• Стоматоцити. Имат удължено централно просветляване. Те се получават най-често под въздействието на различни фактори: цитостатици, анестетици, детергенти и др. Срещат се при миелофиброза, чернодробни заболявания и др.

3. Проемни в оцветката на еритроцитите.
Нормално оцветените еритроцити са нормохромни. При болестни състояния оцветката може да бъде намалена - еритроцитите стават хипохромни. Хиперхромни са еритроцити, на които е увеличена дебелината. Те имат по-интензивна оцветка. Хиперхромни са мегалоцитите и микросфероцитите.
Анизохромия е силно различие в оцветката на отделните еритроцити. Среща се при напреднали анемии и е неблагоприятен белег.
Полихромазия се забелязва, когато към розовочервената оцветка се прибави базофилна (сина) оцветка, при което се получава виолетов цвят на еритроцита. Дължи се на преминаване на незрели форми в периферната кръв.

Всички тези промени имат голямо практическо значение. Те дават представа за давността, тежестта и прогнозата на дадено анемично състояние. Това е от огромно значение, тъй като определя поведението на клинициста.