Намалена чувствителност на пръстите на краката

› Въведение

› По-чести причини

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение 

› Превенция

Въведение

Намалена чувствителност на пръстите на крака означава промяна или липса на чувството за допир, болка, температура в предната част на ходилото и пръстите на крака. Възможни причини са някои ежедневни дейности като носене на неудобни обувки или седене на студено, неврологични заболявания като множествена склероза, както и периферна съдова болест, болест на Рейно. Придружаващите симптоми може да включват изтръпване на крака, мравучкане, чувство за студенина на пръстите. Лечението е насочено към справяне с основния проблем.

Възможни причини за намалена чувствителност на пръстите на краката са:

• Неврологични заболявания - множествена склероза, амиотрофична латерална склероза, болест на Паркинсон, периферна невропатия, мононевропатия, диабетна невропатия, болест на Шарко-Мари-Тут, дисфункция на общия перонеален нерв, синдром на Гилен-Баре (Guillaine-Barre syndrome), хронична възпалителна демиелинизираща полиневропатия.
• Механични причини - фрактури на костите на подбедрицата, пристискане на нерв. 
• Болести на органите на кръвообращението - периферна съдова болест, болест на Рейно (Raynaud's disease).

По-чести причини

Диабетна невропатия

Диабетната невропатия представлява увреждане на нервите в следствие на продължително високата кръвна захар - хипергликемия. Възможно е да има и невропатия по причини, различни от диабет, но най-често се среща при болни от диабет тип 1 и тип 2.

Видове диабетна невропатия:

• Периферна невропатия - най-често срещания вид невропатия. Обикновено засяга краката и ръцете.
• Автономна невропатия - увреждане на нервите, които контролират неволевите процеси в тялото. Те контролират пикочния мехур, чревния тракт, кръвното налягане, сърцето.
• Проксимална невропатия - рядък вид невропатия, засягащ нервите около тазобедрената става, бедрото и седалището. Обикновено засяга само едната страна на тялото.

Най-честите симптоми при диабетна невропатия са:

• Изтръпване.
• Мравучкане.
• Болка.
• Парене в областта.
• Мускулна слабост.
• Необичайни усещания при допир.
• Загуба на чувствителност.

Рискови фактори за диабетна невропатия са високо кръвно налягане, затлъстяване, високи нива на холестерол, бъбречни заболявания, тютюнопушене, алкохолизъм, генетична предразположеност.

» Вижте повече: Диабет - увреждане на нервите

Периферна артериална болест

Периферната артериална болест (ПАБ) е често срещано състояние, при което има стеснение на артерии, което води до намаляване на кръвния поток към ръцете или краката. При ПАБ краката или ръцете – обикновено краката – не получават достатъчно кръв, за да се справи с нуждите си. Това може да причини болка в краката при ходене, изтръпване, както и други оплаквания. Периферната артериална болест обикновено е признак на натрупване на плаки по артериите- атеросклероза. Може да се прояви с различни оплаквания, като:

• Болка в краката при ходене.
• Мускулна болка или крампи в ръцете или краката, често в прасеца.
• Мускулна болка в ръцете или краката, която започва при физическо натоварване.
• Болка при използване на ръцете, като например болка и крампи при писане.
• Студенина в долната част на крака или стъпалото, особено в сравнение с друга част на тялото.
• Изтръпване или слабост на краката
• Липса на пулс или слаб пулс в краката или стъпалата.

Рисковите фактори за периферна артериална болест (ПАБ) включват:

• Фамилна анамнеза за периферна артериална болест, сърдечно заболяване или инсулт.
• Диабет.
• Високо кръвно налягане.
• Висок холестерол.

 Синдром на Гилен-Баре

Синдром на Гилен-Баре е автоимунно заболяване, при което имунната система атакува периферните нерви. Причинява изтръпване, слабост и промени в усещанията. Първите симптоми са усещане на мравучкане в ръцете и краката. Може да прогресира до парализа. Обикновено преди проява на синдрома пациента е страдал от инфекция- гастроинтестинална или респираторна. Към момента лечението е симптоматично.

Някои от симптомите при синдром на Гилен-Баре включват:

• Усещане за бодежи в краката, пръстите на ръцете, глезените
• Слабост в краката, която се разпространява и в останалите части на тялото
• Нестабилна походка
• Размазано виждане
• Болка
• Затруднено изкачване по стълби 

» Вижте още: Синдром на Guillain-Barre МКБ G61.0

Множествена склероза

Множествена склероза е заболяване, което причинява разрушаване на обвивката на невроните. Имунната система атакува защитната обвивка - миелин. Това води до затруднена комуникация между отделните неврони и между мозъка и останалата част от тялото. Може да причини изтръпване, слабост, проблеми с ходенето и зрението.

Видовете множествена склероза са:

• Пристъпно-ремитираща ПРМС - редуват се периоди на обостряне и периоди на възстановяване
• Първично-прогресираща ППМС - симптомите прогресивно се влошават, без периоди на възстановяване
• Вторично-прогресираща ВПМС

Някои от по-честите симптоми при множествена склероза са:

• Изтръпване.
• Мравучкане.
• Усещане за преминаване на електричен ток, особено при движение на врата.
• Липса на координация.
• Усещане за слабост.
• Замъглено виждане.
• Замаяност.
• Гадене.

Рисковите фактори са: генетична предразположеност, някои видове предишни инфекции, женски пол, ниски нива на витамин D, затлъстяване.
» Прочетете повече по темата тук: Множествена склероза МКБ G35

Изображение: BruceBlaus, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Дисфункция на общия перонеален нерв 

Дисфункцията на общия перонеален нерв е състояние, което се предизвиква от увреждане на нерва, който е разклонение на седалищния нерв. Перонеалния нерв осъществява движението и сетивността в ниските части на крака (от коляното до върха на ходилото). Увредата на нерва може да се предизвика от удар в коляното, прекалено притискане на долните части на крайниците (от стегнати шини, тесни ботуши, неправилно положение на краката при кома, операция), а дори и от прекомерно често и продължително кръстосване на краката. Наблюдават се следните симптоми:

• Намалена чувствителност на пръстите на крака.
• Мравучкане или скованост на ходилото.
• Слабост на глезена, слабост на ходилото.
• Болезненост на нерва.
• Падане на ходилото при повдигане. 
• Анормална походка, провлачване на пръстите на краката при ходене.

Симптоми

Симптомът намалена чувствителност в пръстите на крака може да се прояви самостоятелно или да бъде придружен и от други оплаквания. Възможните симптоми са:

• Усещане за изтръпване на пръстите на крака.
• Усещане за мравучкане или обождания.
• Чувство за студенина на крайника.
• Намалена болкова сетивност. 

При някои състояния се наблюдава нестабилност при ходене и нарушена координация.

Диагноза

Диагностицирането на симптома намалена чувствителност на пръстите на краката се извършва чрез снемане на подробна анамнеза, физикален преглед и допълнителни изследвания. Важно е по време на анамнезата да се уточни началото и продължителността на симптомите, наличието на хронични системни заболявания като захарен диабет, неврологични състояния, съдови заболявания. Следва обстоен физикален преглед с оценка на сетивността към болка, докосване, температура, вибрации, мускулната сила и рефлексите. Допълнителните изследвания включват:

• Лабораторни кръвни изследвания на кръвната захар, нива на витамин B12 и пълна кръвна картина.
• Образна диагностика се използва при съмнение за компресия на нерв. 
• Доплер сонография при съмнение за периферна артериална болест.

Лечение

Лечението на намалена чувствителност на пръстите на краката е насочено към справяне с основното състояние и подобряване на симптомите. Важна е ранната и правилна диагностика, за да се предприеме адекватно лечение.

• При периферна невропатия - контрол на основното заболяване- диабет което забавя прогресията на нервното увреждане,, контрол на кръвната захар, корекция на инсулиновия режим при нужда. Прием на нужните добавки при дефицит.
• При компресия на нерв - нестероидни противовъзпалителни средства, физиотерапия и рехабилитация. 
• При периферна артериална болест - прием на антитромбоцитна терапия, контрол на рисковите фактори.

Превенция

Превенцията на симптома намалена чувствителност на пръстите на краката не е винаги възможна, но спазването на следните практики може да намали риска:

• Контрол над хроничните заболявания.
• Балансирано хранена.
• Редовна и умерена физическа активност.
• Отказ или ограничаване на тютюнопушенето.
• Редовни профилактични прегледи.

Изображение: frepik.com