Увреждане на n. fibularis МКБ G57.3

Фибуларният (перонеалният) нерв е клон на седалищния нерв, който осигурява двигателната и сетивната функция на долната част на крака, стъпалото и пръстите.

Увреждане на n. fibularis е вид периферна невропатия, която води до загуба на моторната и сетивната функция на крака и стъпалото. Могат да бъдат засегнати хора на всяка възраст.

Характерна особеност на състоянието е демиелинизацията (загуба на миелиновата обвивка, която покрива аксона). Налице е загуба на усета, контрола на мускулите, мускулния тонус и евентуална загуба на мускулна маса, поради липса на нервна стимулация.

Уврежданията възникват при разтягане и притискане на нерва. Чести причини за увреждане на фибуларния (перонеалния) нерв включват:

• травма или нараняване на коляното
• фрактура на фибулата
• редовно носене на високи обувки
• натиск върху коляното по време на сън или кома
• наранявания по време на операция на коляното
• захарен диабет
• интоксикации

Клиничната картина при прекъсване на фибуларния нерв протича с невъзможност за разгъване на стъпалото и пръстите в посока към гърба на ходилото (дорзално). При стоене прав, болният не може да отлепи нито пръстите, нито стъпалото от пода, не е в състояние да тактува с пръстите на ходилото. При ходене стъпалото увисва с пръстите надолу и за да не се "влачат" по земята, пациентът е принуден да повдига цялото стъпало по-високо. Получава се много характерна походка, наречена "петльова походка". Пациентите съобщават за намален усет и изтръпване в горната част на стъпалото или външната част на крака, слабост на глезените и ходилата.

При физикалното изследване се установяват загуба на мускулния контрол в долната част на краката и стъпалата, атрофия на мускулите, трудно повдигане на крака и пръстите.

За поставяне на диагнозата са необходими следните изследвания:

• електромиография (установява се електрическата активност в мускулите)
• тестове за нервната проводимост
• рентгенография
• ядрено-магнитен резонанс
• ултразвуково изследване

Лечението има за цел да подобри мобилността и качеството на живот на пациента. Започва се с лечение на основното заболяване. Кортикостероидите, инжектирани локално, може да намалят възпалението и отока. Използват се също болкоуспокояващи средства. При неповлияване от проведеното консервативно лечение, се налага операция.

Развитието и прогнозата на увреждане на n. fibularis зависят от основната причина за заболяването. Може да се развие остро (при остри травми, възпалителни процеси) или хронично (при хронично преразтягане или притискане, хронични интоксикации, захарен диабет). Изходът е също различен, в зависимост от причините.