Изтънени крайни пръстни фаланги

Изтънени крайни пръстни фаланги означава силно изтъняване на крайните кости (фаланги) на пръстите на ръцете и/или краката, при което те изглеждат заострени.

Изтънени крайни пръстни фаланги могат да се установят при синдром на Бетам-Драйсен-Хавелд (Bentham-Driessen-Hanveld), синдром Х-свързано умствено изоставане тип Стивънсън (Stevenson), синдром на Ампола (Ampola), синдром на Кофин-Лоури (Coffin-Lowry), синдром на Коен (Coehn) и други.

Синдромът Х-свързано умствено изоставане тип Стивънсън се характеризира с изтънени крайни пръстни фаланги, забавено умствено развитие, силно понижен мускулен тонус и дълбоки сухожилни рефлекси, удебелена кожа на ушите, ноздрите, устните и клепачите, деформирани колена, малки размери на зъбите и други.