Затруднено говорене в ранно юношество

Затруднено говорене в ранно юношество означава трудност в произнасянето на букви, срички или цели думи, трудност в общуването, които се наблюдават при деца с неправилно протичащо развитие или може да бъде свързано със стрес, емоционална реакция или конкретни заболявания.

Деца с такива проблеми обикновено са неконтактни, имат вяли реакции и гледат празно в пространството, може да се появи агресия към околните, заекват или отказват да говорят, проявяват "бебешко говорене" или изобщо са неспособни да изричат членоразделни звуци.

Затруднено говорене в ранно юношество се дължи на различни нарушения и заболявания, като детска наследствена възходяща спастична парализа, аутизъм, дизартрия (при детска церебрална парализа), ринолалия (при вродена цепка на устната или небцето), говорна апраксия, фонологично нарушение, шизофрения, болест на Алцхаймер, болест на Уилсън (Wilson), синдром на чуплива Х-хромозома, вродено разстройство в метаболизма на аминокиселините, синдром на Клайнфелтер (Klinefelter), синдром на Рет (Rett), синдром на Сото (Soto), нарушения в слуха и функцията на слуховия апарат, психични разстройства и др.