Вливане на излишно количество кръв или друга течност по време на трансфузия или инфузия МКБ Y63.0

Въпреки че интравенозните течности могат да изглеждат подобни, те могат да имат значителни различни ефекти върху човешкия организъм. Интравенозните течности могат да бъдат изотонични (техният електролитен състав е аналогичен на този на човешката кръв), хипотонични (съдържат по-ниска електролитна концентрация) или хипертонични (по-висока електролитна концентрация).

Въпреки че иначе здрави хора обикновено понасят вливане на повече интравенозна течност без сериозни последици, инфузия на твърде голямо количество разтвор може да предизвика нежелани реакции. Хората със съществуващ здравен проблем могат да имат сериозни усложнения.

Основните симптоми на претоварване с интравенозни течности, включващо се състояние към вливане на излишно количество кръв или друга течност по време на трансфузия или инфузия, включват:

• Едем

Вливането на твърде много течности може да причини задържане на течности. Подуване на лицето, особено около очите, често се наблюдава. Течност могат да се натрупат в краката, стъпалата, глезените, ръцете и пръстите. По-сериозни ефекти включват главоболие и мозъчен едем, оток на мозъка, който може да причини смърт. Тежък оток обикновено е резултат от вливане на прекалено много хипотонична течност, което води до хипонатриемия (ниски концентрации на натрий).

• Недостиг на въздух

Задържане на течности може да доведе до белодробен оток, който причинява недостиг на въздух, хрипове, затруднено дишане, болки в гърдите и промяна в дишането. Застойна сърдечна недостатъчност често предшества белодробния оток.

• Високо кръвно налягане

Прекалено количество течност, циркулиращо в организма, може да доведе до високо кръвно налягане. Пулсът може да се усеща по-силен от нормалното, а вените на врата могат да се разширят от допълнителното количество течност. Сърцето може да бие по-бързо от обикновено и допълнителен сърдечен звук, наречен трети шум на сърцето, може да бъде чут чрез стетоскоп.

• Психични промени

Сънливост, тревожност, безпокойство, намалено ниво на съзнание и евентуално гърчове могат да възникнат в резултат на обемно натоварване от интравенозни течности. Възможно е да възникнат постоянни неврологични проблеми, ако натриевите концентрации в кръвта паднат бързо от претоварване с течности или ако прекалено бързо се случи коригирането на нивата на натрий. Хипернатриемия, твърде много натрий в кръвта, може да се появи при инфузия прекалено голямо количество хипернатриемични течности, което води до подобни симптоми, но включително и слабост и раздразнителност. Смърт може да настъпи в резултат на повишени нива на натрий.

• Намалено уриниране

Отделянето на урина може да спадне при хора с вливане на твърде много течности, тъй като течността се натрупва в тъканите, а не се елиминира чрез бъбреците. Концентрацията на урината и специфичното тегло могат да се променят.

Свързаното с трансфузия претоварване на кръвообращението е състояние, което се появява при претоварване на кръвообращението след преливане поради неспособността на реципиента да компенсира обема на прелятата кръв.

Това усложнение е често явление, което се появява при 1-8 % от трансфузиите, и се очертава като втората основна причина за трансфузионна заболеваемост и втората най-честа причина за смърт, свързана с кръвопреливане.

Патофизиологията на това състояние се характеризира с невъзможност на кардиопулмоналната система на пациента да се справи с прелятия обем кръв или с честотата на трансфузиите, в резултат на което възниква хидростатичен кардиогенен белодробен оток.

Рискови фактори за възникване на свързано с трансфузия претоварване на кръвообращението са: много млада или напреднала възраст, левокамерна дисфункция, бъбречно заболяване, анамнеза за застойна сърдечна недостатъчност, женски пол.

Клиничната проява обикновено възниква в края на кръвопреливането, но може да се появи до 6 часа след завършването на трансфузията. Основните симптоми на претоварване на кръвообращението, включващо се състояние към вливане на излишно количество кръв или друга течност по време на трансфузия или инфузия, включват:

• диспнея
• ортопнея
• тахикардия
• периферен оток
• застойна сърдечна недостатъчност
• хипоксия
• цианоза
• бързо повишаване на кръвното налягане
• повишено венозно налягане

При физически преглед се установяват белодробни хрипове и повишено югуларно венозно налягане. Рентгенографията на гръден кош показва остра или влошена кардиомегалия и двустранни инфилтрати. Лабораторно изследване установява повишен мозъчен натриуретичен пептид.

Лечението включва диуретици и поддържаща терапия като кислород.

Лекуващите лекари трябва да оценят риска на пациента от възникване на претоварване на кръвообращението при трансфузия. Това включва оценка на интраваскуларния обем и водния баланс, определяне на сърдечна, бъбречна и дихателна функция.

При пациенти с висок риск трябва да се забави скоростта на кръвопреливане и да се приложат диуретици преди трансфузията, както и чести наблюдения на жизнените показатели и признаци на трансфузионна реакция.