При бъбречна диализа или друга перфузия МКБ Y62.2

Хемодиализата, бъбречно заместителна терапия, е животоспасяващо лечение. Въпреки това процедурата при бъбречна диализа или друга перфузия е придружена от няколко усложнения, едно от най-честите от които е инфекция.

Пациентите на хемодиализна терапия са изложени на 18 000-36 000 литра вода на година по време на хемодиализа. Формирането на диализа включва пречистване на водата, разпределение на пречистената вода в отделни хемодиализни машини, подготовка на концентрат (концентрат от основи и киселини) и накрая смесване на концентрата с пречистената вода. Докато киселинният концентрат не създава условия за бактериален растеж, концентратът с основа създава подходяща среда за развитието на бактерии.

Голяма част от водата, използвана при приготвянето на диализата, е пречистена вода, произведена във водната система. В случай че хемодиализната водна система не успее да произведе правилно водата, пациентите могат да бъдат изложени на различни химикали, бактерии и токсични замърсявания в резултат на недостатъчна стерилност при бъбречна диализа или друга перфузия. Технологията на водната система, използвана в хемодиализния процес, се подобрява от ден на ден, за да се намалят подобни нежелани ефекти.

Проблемите, свързани с процеса на пречистване на водата, водят до краткосрочни или дългосрочни усложнения. Като краткосрочно усложнение може да се развие сериозен септичен епизод, придружен от треперене, висока температура, гадене, миалгия, главоболие, слабост и дори хипотензия и шок, когато пациентът е изложен на големи количества бактерии или ендотоксини.

Някои проблеми възникват, ако химичният състав на водната система не е в желаните граници. Например ниско ниво на натрий може да причини хипотония, крампи и хемолиза, като високо ниво на натрий може да доведе до жажда и загуба на равновесие

Докато ниско и високо ниво на калий водят до сърдечна аритмия, ниски нива на калций причиняват хипотония, хиперпаратиреоидизъм, фасцикулация (видими под кожата мускулни контракции), тетания и петехии. Ниски нива на магнезий могат да причинят хиперпаратиреоидизъм, а високи нива могат да доведат до остеопороза и остеомалация, гадене, зрителни нарушения, мускулна слабост, атаксия и хипотония.

Препоръчително е да се провери нивото на някои химикали или замърсители при наличие на някои симптоми и признаци. Например в случай на анемия могат да се проверят нивата на алуминий, хлорамини, нитрат, олово, мед, цинк и силиций, в случай на високо кръвно налягане - нивата на калций, магнезий и натрий, в случай на хипотония - нивата на бактерии, ендотоксини и нитрати, в случай на мускулна слабост - нивата на калций и магнезий, в случай на гадене и повръщане - нивата на бактерии, ендотоксини, хлорамини, рН, нитрат, сулфат, калций, магнезий, мед и цинк, в случай на неврологично заболяване - нивата на алуминий, олово, калций и магнезий.

Вземане на проби от хемодилиазната водна система за микробиологичен и химичен анализ може да се прави веднъж седмично, когато водната система е новосъздадената, но вземането на проби не трябва да бъде направено веднага след процеса на стерилизация.

Инфекция при бъбречна диализа или друга перфузия може да се случи и при употребата на централен венозен катетър:

• инфекция при изхода на катетъра - образуване на ексудативна лезия
• инфекция в тунелите - признаци на инфекция като болка и оток по протежението на катетъра и гноен секрет от изхода на катетъра
• свързана с катетъра бактериемия

Вторичните усложнения от индуцираната от катетъра бактериемия и сепсис като септичен артрит, ендокардит и епидурален абсцес имат значителни последици и могат да доведат до смърт. Най-често изолираният патоген при инфекция на катетъра е Staphylococcus aureus.

Факторите, увеличаващи риска от инфекция на катетъра, включват: диабет, периферна атеросклероза, предишно състояние на бактериемия, напреднала възраст, женски пол, продължителна употреба на катетъра, тромбоза, имунокомпрометиране, често употреба на катетъра за вливане на различни медикаменти, както и наличие на локални инфекции.

За да се намали риска от инфекция, изходът на катетъра трябва да бъде проверен от опитна медицинска сестра или лекар за симптоми на инфекция при всяка диализна процедура. Лечението на заразените хемодиализни катетри зависи от вида и продължителността на инфекцията.