Умишлено самонараняване чрез изстрел от ръчно огнестрелно оръжие МКБ X72
Изстрелът от огнестрелно оръжие нанася на пострадалия механична травма, специфичността на която се обуславя от: особеностите на огнестрелното оръжие; вида на увреждащия снаряд; действието на допълнителни фактори на изстрела; действието на вторично образуваните проектили.
Огнестрелно е това оръжие, което използва енергията от изгаряне на барутни вещества за изхвърлянето и движението на проектила (нараняващия агент). Ръчното огнестрелно оръжие като вид оръжие ярко се различава от другите образци както по огневи, така и по маневрени възможности.
Механизмите за получаване на увреждания при умишлено самонараняване чрез изстрел от ръчно огнестрелно оръжие зависят от особеностите на заряда; кинетичната енергия, с която навлиза проектилът в тялото; анатомо-биологичните свойства на тъканите, през които преминава проектилът (анатомична структура, еластичност, плътност, наличие на течно или полутечно съдържимо и др.).
Получените увреждания в резултат на изстрела могат да се разделят патологоанатомично в три зони: зона на непосредствения раневи канал; контузионна зона; зона на тъканно сътресение.
Зоната на непосредствения раневи канал са уврежданията, получени веднага след преминаване на проектила.
Контузионната зона се разполага след първичния раневи канал. Характеризира се с некроза на тъканите.
Зоната на тъканно сътресение не се появява веднага, а след няколко часа. В нея се установяват различни нарушения на кръвообращението - стаза, кръвоизливи, хиперемия, и дистрофични изменения на тъканите.
При произвеждане на изстрел от близко разстояние увреждащо действие оказва не само проектилът, но и допълнителни фактори: пламък, сажди, газове, оръжейно масло, недоизгорели барутни и метални частици.
Газовете на изстрела оказват механично, химично и термично действие. Те са смес от предпроектилния въздух и барутните газове.
Механичният ефект на газовете оказва пробивно, разкъсващо и контузионно действие. Пробивният ефект се характеризира с възникване на дефект на тъканите. Разкъсващото действие разкъсва меките тъкани, особено когато има костна подложка. В резултат на контузионния ефект се получава кръвонасядане на кожата.
Химичното действие на газовете е следствие от намиращия се в тях въглероден диоксид. Той образува карбоксихемоглобин при свързването си с хемоглобина. Карбоксихемоглобинът има яркочервен цвят и се проявява в подлежащите рехави меки тъкани и мускулите около раната и в началото на раневия канал.
В резултат на пламъка се получава опърляне на косми, изгаряне на кожата около раната или на дрехите.
Саждите импрегнират кожата или дрехите около раната. Под тяхно влияние се образува почерняне. Особеностите на отлагане на саждите се обуславят от ъгъла на изстрела. В резултат на перпендикулярен изстрел зоната на почерняне е концентрична, а при кос ъгъл - ексцентрична.
При изстрел твърде отблизо, особено от упор, могат да се наблюдават капки кръв или частици тъкан по ръката, в която е било оръжието, или по самото оръжие.
Недоизгорелите барутни частици могат да се забият по-дълбоко или по-повърхностно в кожата, или само да се ударят в кожата, причинявайки охлузвания, кръвонасядания и точковидни ожулвания.
При изстрел от упор особеностите на входната рана се обуславят основно от механичния ефект на газовете. Газовете оказват върху тъканите голямо налягане, като увеличават размера на входната рана, тоест при изстрел от упор входната рана е по-голяма от изходната.
При плътен упор раневият канал сякаш е продължение на канала на цевта на оръжието, затова и всички допълнителни фактори навлизат в раневия канал и се установяват само при изследването. При съвсем плътен удар се получава наситен пръстен от сажди около входното отвърстие с размери, по-големи от повърхността на дулото, допряно до кожата.
В резултат на навлизане на газовете във входната рана се образува подкопаване и повдигане на кожата навън и удряне в дулото на цевта, при което може да се отпечата формата и големината на цевта върху кожата. Възможно е да се получат охлузвания и рани по кожата вследствие на действието на частите на оръжието, които се намират близо до дулото.
При изстрел от упор в зона с костна подложка (например главата) се установява разкъсана звездовидна рана с различна дължина и брой на лъчите, при събирането на които в центъра се наблюдава кръгла рана с липса на тъкан и пояс на охлузване и почерняне.
При стрелба с дуло, вкарано в устата експлозивните газове предизвикват характерни лъчеви раздирания с почерняния в ъглите на устните или по цялата им дължина.
При оръжие, допряно косо до повърхността на тялото, тоест нехерметичен упор, в резултат на действието на газовете се образува елипсовиден или триъгълен пояс на почерняне и разкъсване на кожния ръб.
Огнестрелните рани са със значителна степен на опасност за живота на пострадалия поради силната си инфектираност, увреждането на органи, нараняването на кръвоносни съдове и нерви, меки тъкани и кости.
Прочетете още информация:
Коментари към Умишлено самонараняване чрез изстрел от ръчно огнестрелно оръжие МКБ X72