Водач, пострадал при сблъскване с други неуточнени моторни превозни средства при непътна злополука МКБ V69.0

Тежестта и обширността на нараняванията на водач, пострадал при сблъскване с други неуточнени моторни превозни средства при непътна злополука, се определят от: скоростта на движение на тежкотоварния автомобил и другото превозно средство; особеностите на кабината на камиона; употребата на предпазен колан и др.

Тежкотоварният автомобил като вид моторно превозно средство има основно предназначени за превоз на товари, чиято маса е повече от 3500 кг.

Тежкотоварният автомобил изисква специално право за управление.

Поради факта, че водачите на камиони за превоз на дълги разстояния прекарват доста голям период от време в кабината, тя е направена да създава удобство и комфорт. Оборудвана е със задно помещение, в което може да има легло, умивалник, телевизор за почивка и сън на шофьора. Някои от частите на управление са снабдени със сервоусилватели за по-лесно контролиране. При повреда на камиона се включва специална светлинна индикация.

Повечето злополуки с тежкотоварни автомобили се дължат на неизправност на водача: без нужната квалификация или обучение; неопитност; умора; не е направил нужната проверка за безопасност и сигурност преди тръгване на път; употреба на алкохол или медикаменти, които са противопоказни при шофиране; превишаване на скоростта поради краен срок или график.

Умората на шофьора е един от главните виновници за катастрофи с камиони. При продължително пътуване без почивка водачът губи концентрация и може да заспи зад волана.

С цел да се предотвратят инциденти поради умора на водача в някои страни са въведени специални уреди за отчитане на изминалите часове в пътуване. Водачът има право да шофира не повече от 9 часа на ден или 56 часа седмично. На всеки 4,5 часа трябва да прави почивка от около час.

Други важни аспекти, които могат да предизвикат инциденти, са: т.нар. "невидима зона", претоварване на камиона и техническа повреда.

Невидимата зона представлява полето около камиона, което водачът не може да види нито през стъклата, нито чрез огледала. Невидимите зони са важен фактор при злополуки с камиони и уязвими участници в движението (мотоциклетисти, пешеходци и колоездачи). Такива катастрофи се случват най-често при промяна на посоката на движение на камиона и намиращ се в невидимата зона друг участник в движението.

За предотвратяване на злополуки в резултат на невидимата зона Европейският Съюз приема директива през 2007 г., според която всички нови тежкотоварни автомобили трябва да се произвеждат с огледала за невидимите зони, а вече съществуващите камиони да бъдат снабдени с такива.

Огледалата имат за цел да увеличат видимата зона на водача и да намалят или премахнат невидимата област.

Огледалата са с първостепенно значение при извършване на т.нар. "критична маневра" от тежкотоварния автомобил: десен завой и намиращ се от страната на пътника мотоциклет или велосипед; пешеходен пред камион, който в този момент потегля; смяна на лентата и движещ се отстрани велосипед или мотоциклет.

Разположението на уврежданията на водач, пострадал при сблъскване с други неуточнени моторни превозни средства при непътна злополука, е основно по главата, долните крайници и предната част на тялото.

Външните наранявания се изразяват с охлузвания и кръвонасядания, разкъсно-контузни и цепковидни рани.

Ударът в предното стъкло предизвиква появата на много на брой порезни рани по главата. При по-силен удар може да се получат фрактури на черепа и увреждане на мозъка, изразяващо се с кръвонасядане, натъртване, оток, кръвоизлив и др.

Шията се изтласква рязко напред, при което увреждането в тилната област се получава от камшичен удар.

При удар във волана се образуват по предната част на гръдния кош охлузвания и кръвонасядания, в някои случаи фрактури на ребра и на костите на дланта.

Уврежданията от удара в таблото за управление се разполагат основно по долните крайници. Изразяват се с разкъсни рани, охлузвани и кръвонасядания, фрактури (най-често на подбедрицата и колянната става).

Нараняванията на вътрешните органи в гръдната и коремната кухина могат да варират с различна степен: кръвонасядания, пълни или частични разкъсвания и размествания на органи.

При по-тежка злополука се установяват разкъсани ставни връзки, тазови фрактури, счупвания на прешлените най-вече в шийната или лумбалната област.

Наличието на закопчан предпазен колан редуцира неколкократно тежестта на травмите. Получават се лентообразни охлузвания и кръвонасядания на мястото на допир на предпазния колан.