Съдови усложнения, свързани с инфузия, трансфузия и лечебно инжектиране МКБ T80.1

Флебитът представлява възпаление на вената в мястото на въвеждане на течността. Флебит, свързан с инфузия, трансфузия и лечебно инжектиране, се появява при хора с лошо кръвообращение или с вени, повредени от интравенозно многократно инжектиране или интравенозен катетър. Зоната около вената е зачервена, оточна и често болезнена.

Много често възпалението се придружава от образуване на кръвен съсирек (тромб), който запушва притока на кръв през вената. Това състояние е известно като тромбофлебит или тромбоза.

Повърхностният тромбофлебит, свързан с инфузия, трансфузия и лечебно инжектиране, е често срещано възпалително заболяване, при което тромб се развива във вена намира в близост до повърхността на кожата. Най-повърхностните вени, които развиват тромбоза, имат също и флебит, за разлика от дълбоката венозна тромбоза - понякога асимптоматично състояние, при което може да няма флебит.

Повърхностен тромбофлебит може да се развие навсякъде, където се извършват медицински манипулации, като например в ръката или врата (външна югуларна вена), където се използват венозни катетри или игли.

Въпреки че тромбофлебитът обикновено е доброкачествено, самоограничаващо се заболяване, може да причини понякога значително възпрепятстване. Когато засяга по-голяма подкожна вена, тромбофлебитът в някои случаи прогресира в дълбока венозна система, което може да доведе до хронична дълбока венозна недостатъчност, белодробна емболия и повишен риск от смърт.

Състоянието, което спада към съдови усложнения, свързани с инфузия, трансфузия и лечебно инжектиране, се представя клинично като зачервяване и болезненост по хода на вената, обикновено съпроводено от подуване.

Прогнозата при повърхностен тромбофлебит обикновено е добра. Повърхностният тромбофлебит рядко се свързва с белодробна емболия, въпреки че може да се случи, особено ако процесът премине в дълбока вена. Въпреки това при хора с повърхностна венозна тромбоза нямат голям потенциал за развитие на дълбока венозна тромбоза.

Усложненията при повърхностен тромбофлебит включват:

• преминаване с дълбоката венозна система
• хиперпигментация над засегнатата вена
• устойчиви възелчета в подкожната тъкан на мястото на засегнатата вена
• преминаване в гноен тромбофлебит, който може да доведе до образуване на метастатични абсцеси, септицемия, септични емболи

Смърт от повърхностен тромбофлебит без поява на усложнение е необичайна, но ако повърхностният тромбофлебит се разпростре в дълбоката венозна система, може да бъде източник на белодробна емболия.

Тромбоемболизъм, свързан с инфузия, трансфузия и лечебно инжектиране, представлява образуване на кръвни съсиреци във вътрешността на кръвоносните съдове, възпрепятстващи потока на кръв през кръвоносната система.

Тромбът е твърда маса, съставена от тромбоцити и фибрин с няколко "хванати" червени и бели кръвни клетки, който се формира с рамките на кръвоносен съд. Когато тромбът е достатъчно голям, за да намали притока на кръв към тъканите, може да възникне хипоксия и да се акумулират метаболитни продукти като млечна киселина. По-голям тромб, причиняващ много по-голяма обструкция на кръвния поток, може да доведе до аноксия и тъканна смърт.

При обструкция на белодробната артерия се освобождават вазоактивни агенти (серотонин) от тромбоцитите и се увеличава белодробното съдово съпротивление. Артериалната обструкция увеличава алвеоларното мъртво пространство и води до преразпределение на кръвния поток, като по този начин се нарушава обменът на газ, дължащо се на създаването на области с ниска вентилация-перфузия области в белия дроб.

Увеличеното белодробното съдово съпротивление води до увеличаване на пренатоварването на дясната камера, което може да причини дилатация, дисфункция и исхемия на дясната камера. Десностранна сърдечна недостатъчност може да възникне и да доведе до кардиогенен шок и дори смърт.

Тромбоемболизмът е комбинация от тромбоза (дълбока венозна тромбоза) и основното му усложнение емболия. Симптомите на клиничната картина на тромбоемболизма, който спада към съдови усложнения, свързани с инфузия, трансфузия и лечебно инжектиране, включват:

• остра поява на задух, диспнея
• плеврална болка в гърдите, кашлица или хемоптиза
• синкоп
• безпокойство и тревожност, чувство на обреченост
• подуване и топлина при докосване на крайник или чувствителност
• тахипнея
• тахикардия
• повишена температура
• цианоза

Последици от лекувана дълбока венозна тромбоза включват посттромботичен синдром (постфлебичен синдром), който е хронично усложнение от венозна тромбоемболия, характеризиращо се с болка и подуване.

Най-тежкото усложнение на лечението на белодробна емболия е тежко и фатално кървене. Основните рискови фактори включват интензивност и продължителност на терапията, по-голяма възраст, значителна чернодробна или бъбречна дисфункция.