Травматичен пневмоторакс МКБ S27.0

В областта на нараняването атмосферния въздух навлиза в плевралната кухина (плеврата се състои от два листа и пространството между тези два листа се нарича плеврално пространство) като се осъществява през гръдната стена или белодробна рана. Травматичен пневмоторакс е закрит, когато навлезлият атмосферен въздух в плевралната кухина не може да се евакуира и остава в нея. В зависимост от навлязлото количество атмосферен въздух в плевралната кухина се установява частично или тотално колабиране (свиване) на белия дроб към неговия хилус (корен на белия дроб).

Етиология на травматичен пневмоторакс
Като комуникацията на плевралната кухина с външната среда се затваря от хематом, оток на околните тъкани, мощната гръдна мускулатура или отложения фибрин върху колабиралия бял дроб. В 40 — 60 % от пациентите със закрит пневмоторакс се съпътства от хемоторакс (навлизане на кръв в плевралната кухина). Закритият пневмоторакс се получава след навлизане на атмосферен въздух в плевралното пространство, създаденият отвор се затвори от вече изброените причини и повече въздух не навлиза. Като въздуха, когато е в малко количество спонтанно се резорбира от организма.

Патогенеза на травматичен пневмоторакс
В зависимост от количеството навлязъл атмосферен въздух в плевралната кухина е и степента на притискане на белия дроб, избутването на медиастинума и органите към здравата страна на гръдната клетка. Диафрагмата се избутва надолу. Поради, което при навлизане на голямо количество атмосферен въздух в плевралната кухина, води до притискане в по-голяма степен на белия дроб и изключване от неговата газообмена функция, поради което настъпва дихателна недостатъчност със смущения в дейността на сърцето, големите кръвоносни съдове и хемодинамиката.

В зависимост от характера и динамиката на външна или вътрешна комуникация с атмосферата се различават открит, закрит и вентилен пневмоторакс.

1. Закрит пневмоторакс. Атмосферният въздух навлиза през лезия на гръдната стена, белия дроб, хранопровода или трахеобронхиалното дърво. Комуникацията се затваря от хематом, оток на околните тъкани, контракция на мускулатура или отложен фибрин върху колабиралия бял дроб.
2. Открит пневмоторакс. Характеризира се с персистиране на комуникацията. Въздухът постъпва периодично през дефект на гръдната стена или въздухоносните пътища. Възниква парадоксално дишане с люлеене на медиастинума.
3. Вентилен (клапен, напрегнат, тензионен) пневмоторакс. Характеризира се персистиране на комуникацията при вдишване и нейното серийно затваряне при издишване. Резултатът е екстремно покачване на плевралното налягане, изместване и притискане на здравия бял дроб от медиастиналните структури, прегъване на магистрални вени и предсърдия.

Клиника на травматичен пневмоторакс
Установява се, че при наличие на малки пневмоторакси клиника може да липсва. Закритият пневмоторакс клинично може да се изяви с болка, суха дразнеща кашлица и умерена дихателна недостатъчност. Освен това могат да се установят цианоза (посиняване), бледост на лицето, студена пот, изпъкване на шийните вени. Температурата на пациента е понижена, дишане учестено. Пулсът е мек, учестен и нишковиден. Състоянието на пациента може бързо да се влоши поради тежките смущения във вентилация, перфузия, намаленото съдържание на кислород в кръвния ток, хемодинамичните нарушения на важните жизнени показатели и да настъпи смърт за няколко минути.

Диагноза на травматичен пневмоторакс
Освен клиничните данни, които, имат важно значение, е установено и отслабено или липсващо дишане от страната на пневмоторакса, в зависимост от степента на колабиране на белия дроб. При наблюдение на гръдния кош, едната гръдна половина, изостава в дишането. Освен чрез рентгенографията пневмоторакса може да бъде установен и със скенер. Установено е, че малки пневмоторакси може да останат незабележими при рентгеновото изследване. Взема се и кръв за кръвно газов анализ там също се установява проявите на дихателна недостатъчност.

Лечение на травматичен пневмоторакс
При всички пълни и не пълни пневмоторакси трябва да се направи дренаж на плевралната кухина. Като торакоцентезата трябва да се извърши на ниво второ — трето междуребрие по-средната линия от ключицата надолу. Осъществява се евакуацията на навлезлия въздух в плевралната кухина от гръден хирург. Торакоцентезата може да бъде извършена и на пето - шесто междуребрие по-средната линия надолу от мишницата.
Частичните пневмоторакси особено на върха на плевралната кухина могат да се лекуват и консервативно, но тоталните пневмоторакси налагат спешна намеса от гръден хирург.