Увреждания на плода и новороденото от хипертонични състояния на майката МКБ P00.0

В рубриката увреждания на плода и новороденото от хипертонични състояния на майката се включват патологични състояния при бебето, породени от повишено артериално налягане на бременната.

Хипертонията през бременността се дефинира като повишаване на кръвното налягане над 140/90 mmHg или при повишено с 30 mmHg систолно налягане и диастолно с 15 mmHg в сравнение със стойностите през първата половина на бременността. Тези повишени стойности трябва да се регистрират чрез две последователни измервания през 6 часа.

Хипертоничните състояния при бременните се класифицират като:

1. Предизвикана от бременността хипертония

• хипертония без протеинурия или патологични отоци
• прееклампсия
• еклампсия

2. Хронична хипертония

3. Хронична хипертония с наслоена прееклампсия или еклампсия

4. Късна или транзиторна хипертония

Хипертоничните състояния по време на бременност обхващат състояния на повишено системно налягане - новопоявили се или съществуващи преди бременността, но усложняващи в хода на самата бременност и съответно водещи до патология на плода или новороденото. Най-вероятната етиология на новопоявилата се хипертония се смята, че е имунологичен конфликт,  настъпващ между майката и плода.

Патогенезата на уврежданията показва, че основен момент е намаления обем и скорост на кръвотока към плацентата, а оттам и намалена перфузия на интервилозните пространства. Намалено е количеството кръв към плода и са налице данни за хронична хипоксия. В началото организма на плода се опитва да компенсира настъпилите промени с увеличаване на сърдечната честота, намаление на околоплодната течност. В крайните фази е налице интраутеринна ретардация на плода или дори смърт.

Клиниката на увреждания на плода и новороденото от хипертонични състояния на майката се характеризира със симптоми на хронична асфиксия. Основният момент е липсата на адекватна перфузия и намалената кислородна доставка. Интраутеринно се увреждат в различна степен всички органи като най-манифестни са симптомите от страна на миокарда и нервната система - налице е венозна конгестия, обхващаща и други вътрешни органи. Поради венозния застой в съчетание с повишен пермеабилитет на кръвоносните съдове се установяват микрокръвоизливи в паренхимните органи като най-манифестни са промените в мозъка.

При новороденото са налице данни за асфиксия. Клиничните прояви могат да включват:

• метаболитна ацидоза;
• намалена бъбречна перфузия;
• персистиращ дясно - ляв шънт през Боталовия проток и форамен овале с повърхностно неефективно дишането;
• забавена сърдечна дейност;
• при по-тежка и продължителна хипоксия може да има и мозъчен оток с интрацеребрални кръвоизливи.

Спрямо степента на ацидоза депресивното състояние може да бъде:

• I степен - лека ацидоза (pH 7,20 - 7,28)
• II степен - средно изразена ацидоза (pH 7,10 - 7,20)
• III степен - тежка ацидоза (pH под 7,10)

Диагнозата на тези състояния е редно да се постави пренатално - от съблюдаващия акушер-гинеколог чрез:

• редовно измерване на кръвното налягане на родилката по време на задължителните посещения на женска консултация;
• редовен ехографски контрол - фетална морфология;
• запис на феталната сърдечна активност.

Диференциална диагноза се прави с вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации.

Лечението на увреждания на плода и новороденото от хипертонични състояния на майката се състои в спешни реанимационни мерки, насочени към овладяване на депресивното състояние на новороденото.