Неуспешна индукция на раждането, неуточнена МКБ O61.9

Индукцията на раждането се изразява в предизвикване на родилен процес преди спонтанно възникване на родова дейност, като за целта се използват различни методики.

За неуспешна индукция на раждането се смята всяка такаква, при която въпреки прилагането на медикаментозни средства или извършването на инструментални интервенции, не възникват ефективни маточни контракции, които да предизвикват промени и разширение в маточната шийка и настъпване на раждането.

Индукция на раждането може да се предприеме при установена преносеност, налична хипертония, плацентарна патология, диабет, преждевременно нарушена цялост на околоплодния мехур и други.

Индукция на раждането не бива да се предприема при установяване на неправилни предлежания на плода, наличие на активен херпес в гениталната област, пролабиране на пъпната връв, установена предлежаща плацента, данни за тежко фетално страдание, предлежаща миома и много други.

Преди да се пристъпи към всяка индукция лекарят  трябва да бъде наясно с гестационната възраст на плода, неговото предлежание, състояние и приблизителната му телесна маса, състояние на маточната шийка- сакрализирана или центрирана, скъсена в % или изгладена, липса или наличие на разширение в см, размери и форма на таза на бременната и други.

Неуспешната индукция на раждането може да  завърши или с абдоминално родоразрешение при влошаване на състоянието на плода или чрез появата на маточни контракции, които са слаби, неефективни и не предизвикват скъсяване и разширение на маточната шийка, при което раждане не настъпва и бременната подлежи на повторна индукция или преоценка в метода на родоразрешение след известно време.