Медицински грижи за майката при пелвеофетална диспропорция, дължаща се на други фетални аномалии МКБ O33.7

Медицински грижи за майката при пелвеофетална диспропорция, дължаща се на други фетални аномалии включва оценка тежестта на аномалията и съвместимостта и с живота и наблюдение на състоянието на майката с повишено внимание.

По своята същност самата пелвеофеталната диспропорция дължаща се на други фетални аномалии представлява състояние, при което е налице несъвместимост между плода и таза на майката, поради налични аномалии на плода, които значително променят формите и размерите му.

Аномалиите, които могат да доведат до пелвеофетална диспропорция са:

• Сраснали близнаци.
• Фетален асцит.
• Фетален хидропс.
• Фетално менингомиелоцеле.
• Скарален тератом.
• Тумор.

1) За сраснали близнаци говорим в случаите, когато е налице сливане на определени части от телата на плодовете.

Най-леката степен на срастване между плодовете е в областта на proc. xyphoideus. Срасналите и сиамски близнаци са винаги еднояйчни, като причината за това сливане между отделните плодове е прекомерно късното разделяне на блостомерите.

В зависимост от мястото на срастване се различават:

• Thoraco-omphalopagus - телата са свързани от гърдите до долната част на гръдния кош. Понякога е налице свързване на сърцата, както и черния дроб или част от храносмилателната система.
• Thoracopagus - телата са свързани от горната част на гръдния кош до долната част на корема.
• Omphalopagus - телата са свързани в долната част на гръдния кош.
• Craniopagus - налице е свърване на черепите, но телата и органите не са свързани. Връзката между тях може да е в задната част на главата, предната част на главата или отстрани на главата, но не и на лицето или на основата на черепа.
• Cephalopagus - характеризират се с наличие на две лица от противоположните страни на един сиамски близнак.Тези близнаци по принцип не преживяват поради тежки мозъчни малформации.
• Syncephalus - с наличие на една глава с едно лице, но има четири уши и две тела.
• Cephalothoracopagus - главата и гръдния кош са слети, има две лица, които са в противоположни посоки.
• Xiphopagus - телата са слети в областта на proc. xyphoideus. При тези близнаци почти никога не са слети жизненоважни органи, с изключение на черния дроб.
• Ischiopagus - при тези близнаци могат да се наблюдават четири ръце, два, три или четири крака и обикновено едни гениталии и анус.
• Omphalo ischiopagus - тези близнаци са свързани в областта на корема, както при omphalopagus.

2) Фетален асцит е състояние, което се характеризира с наличие на абнормено количество течност в коремната кухина. Понякога излива може да е толкова голям, че значително да увеличи коремната обиколка до степен да се получи пелвеофетална диспропорция. Като причини за това състояние могат да бъдат много тежка сърдечна недостатъчност, наличие на Rh-изоимунизация, аномалии на червата, отделителната система и други.

3) Фетален хидропс е състояние, което се характеризира с натрупване на течност (оток) в плода на най-малко две места. Най-честата причина за фетален хидропс е Rh-изоимунизацията. Най-честата локализация на изливите са подкожието и скалпа, перикарда, коремната кухина, плевралната кухина. Други причини, които могат да доведат до фетален хидропс са сърдечни аномалии, вирусни инфекции, синдром на Търнър, тумори, желязодефицитна анемия и други.

4) Феталното менингомиелоцеле представлява състояние, което се характеризира с торбовидно разширение на мозъка и мозъчните обвивки, през дефект, най-често в поясната област на гръбначния стълб. Много често се среща лумбално менингомиелоцеле. Причините за възникването му могат да бъдат нарушения в затварянето на невралната тръба, различни генни мутации, хромозомни аномалии, тератогенни фактори през бременността и др.

5) Фетален сакрален тератом представлява рядко срещано състояние, което се характеризира с наличие на тумор, който произхожда от сакрума на плода. Тези тумори обикновено са безсимптомни. Размерите им са различни. Когато туморът е със значителни размери може да се стигне до пелвеофетална диспропорция. Ултразвуковото изследване допринася много за установяването му.

6) Фетални тумори се срещат сравнително рядко. Много често причините за тяхното възникване остават неясни. Те могат да имат различен произход, както и да бъдат доброкачествени или злокачествени. Когато са с големи размери могат да нарушат нормалния механизъм на раждането и да доведат до пелвеофетална диспропорция.

За диагнозата на фетални аномалии огромно значение има ехографията, чрез която около 20 гестационна седмица и понякога и много по-рано могат да се наблюдават различни анатомични и биометрични критерии, чрез които се установява наличието на определена аномалия.

Прогнозата при установяването на налична аномалия зависи тежестта на аномалията и съществува ли вероятна възможност за живот на плода извън утробата.

Медицински грижи за майката при пелвеофетална диспропорция, дължаща се на други фетални аномалии включват наблюдаване на състоянието на майката и плода.

Състоянието на плода се проследява чрез доплерово изследване, NST, ехография, необходимо е да се извършват чести прегледи, за да се следи еволюцията на аномалията.

Състоянието на майката при установена пелвеофетална диспропорция, дължаща се на фетална аномалия също трябва да се следи и контролира. Необходимо е извършването на разширени изследвания и осъществяване на консултация с интернист и анестезиолог, подготовка за евентуално прекъсване на бременността в зависимост от срока на бременността и тежестта на аномалията.

Поведението при установена аномалия на плода зависи от срока, в който се намира бременността и от нейната тежест.

Установяването преди 24 гестационна седмица обикновено се последва от прекъсване на бремността по медицински показания.

Когато аномалията е съвместима с живота и родителите желаят да запазят бременността е необходимо тя да се наблюдава постоянно, акогато стане време за прекъсване е добре то да стане максимално атравматично.