Други усложнения след аборт, извънматочна и гроздовидна бременност МКБ O08.8

Други усложнения след аборт, извънматочна и гроздовидна бременност представляват рядко срещани усложнения, които могат да застрашат пряко живота на бременната.

Други усложнения след аборт, извънматочна и гроздовидна бременност включват сърдечен арест и инфекция на пикочните пътища.

Към други усложнения след аборт, извънматочна и гроздовидна бременност принадлежи сърдечен арест.

Сърдечен арест (спиране на сърцето) представлява спиране на механичната дейност на сърцето, което се характеризира с липсата на пулс, дишане (могат да се наблюдават агонални дихателни движения) и нарушено съзнание. Макр и рядко сърдечен арест може да се наблюдава след аборт, извънматочна и гроздовидна бремнност.

Сърдечен арест може да се прояви под формата на камерно мъждене, камерна тахикардия без пулс, асистолия, електромеханична дисоциация.

Състоянието  е много сериозно и ако не се предприемат спешни мерки завърчва с фатален край.

Основен и съществен момент при сърдечния арест е кардиопулмоналната ресусцитация, която има за основна цел подръжка на жизнените функции и последващото им поддържане с дефинитивни усилия - постресусцитационни мероприятия, дълготрайно лечебно поведение.

За диагнозата на това извънредно тежко състояние основно значение има клиничната картина.

Диференциална диагноза се прави с всички заболявания, които могат да имат подобна клинична изява.

Лечението на това усложнение е специфично. Извършва се незабавна кардиопулмонална ресусцитация. При сърдечен арест е необходимо предприемане на спешни мерки като осигуряване на проходимост на дихателните пътища, допълнително подаване на кислород, поддържане на адекватна хомеостаза, проследяване на пулса, температурата и кръвното налягане.

Преживяемостта е по-висока, когато кардиопулмоналната реанимация започне веднага в първите минути на сърдечния арест.

Към други усложнения след аборт, извънматочна и гроздовидна бременност принадлежи инфекция на пикочните пътища.

Инфекциите на пикочните пътища са едни от най-често срещаните заболявания, които засягат жените в репродуктивна възраст.

Съществуват два основни типа инфекции:

• Инфекции на горните пикочни пътища (пиелонефрит).
• Инфекции на долните пикочни пътища (цистит и уретрит).

Най-честият причинител на инфекции на пикочните пътища е бактерията Escherichia Coli. Този вид бактерия причинява до 85% от всички инфекции на пикочните пътища.

Клиничната картина в зависимост от това къде е инфекцията, и е много специфична.

Нерядко при инфекции на пикочните пътища може да се наблюдава безсимптомна бактеурия. При това състояние е налице бактериурия при нормална находка на уринния седимент и липса на оплаквания у пациентите.

Характерна е клиничната картина при инфекция на долните пикочни пътища и най-вече цистит.

Наблюдават се затруднено уриниране, парене при уриниране, полакиурия (чести позиви за уриниране, при което се отделя незначително количество урина), евентуално никтурия, болка в супрапубичната област (липса на болки в зоната на бъбреците).

При инфекция на долните пикочни пътища могат да се наблюдават някои усложнения като хеморагичен цистит, асцендиране на инфекция с развитие на пиелонефрит.

Необходимо е да се направи диференциална диагноза с други заболявания, които могат да засягат пикочния мехур като тумори, камъни, чужди телаили заболявания като аднексит или чревни заболявания.

Клиничната картина при инфекция на горните пикочни пътища също е много специфична. Наблюдават се адинамия, евентуално втрисане, главоболие, повишена температура, дизурични оплаквания, болки в зоната на бъбреците. Сукусио реналис е силно положително.

За диагнозата на тези заболявания основно значение имат анамнезата, клиничната картина, лабораторните изследвания, изследване на урина, ехографско изследване, урография.

Диференциална диагноза се прави с всички заболявания, които имат подобна клинична симптоматика.

Лечението при остри инфекции на пикочните пътища е специфично. Необходим е постелен режим при остър пиелонефрит, локално затопляне, внос на голямо количество течности, често изпразване на мехура, даване на спазмолитици при нужда. Прилагат се антибиотици, които се включват след вземането на урина за бактериологично изследване.