Мозъчен инфаркт, неуточнен МКБ I63.9

Мозъчният инфаркт представлява остро разстройство на мозъчното кръвообращение, проявяващо се с общомозъчни и огнищни неврологични дисфункции.

Мозъчният инсулт е най-честата причина за тежка инвалидизация и смърт.

Атеросклерозата е най-честото заболяване, което се усложнява с исхемичен мозъчен инсулт. Съчетанието и с артериална хипертония е друга много честа причина за развитието на мозъчен инфаркт. Голям е относителният дял на болните, чийто исхемичен инсулт се дължи на придобити или вродени сърдечни пороци и други заболявания на сърцето (инфаркти с пристенни тромби) или на шийна остеохондроза (ункоаертроза). По-редки причини са съдовите малформации (хипоплазия, патологична извитост, бримки), придобитите съдови изменения, васкулитите (ревматичен, луетичен, септичен, болест на Winiwarter-Burger и др), изкуствени клапи на сърцето, травми в областта на шията, бластоматозни или възпалителни тумори в шийната област, промени в кръвта (еритроцитози, тромбоцитози, диспротеинемии), продължителна употреба на перорални антиконтрацептивни средства и други медикаменти. Членовете на някои фамилии имат подчертана предразположеност към исхемичен инсулт.

Според патогенезата мозъчните инфаркти биват обтурационни и необтурационни

Обтурационните мозъчни инфаркти се дължат на тромбоза или емболия в някой мозъчен съд. Доскоро се надценяваше значението на тромбозата за развитието на исхемичен мозъчен инсулт. Всъщност тя се среща едва у около 20% от болните с мозъчен инфаркт. Емболичното запушване на големи и средни мозъчни артерии също не е толкова често, колкото се мислеше доскоро. Източник на ембол е най-често аурикуларен или пристенен вентрикулен тромб при комбиниран сърдечен порок, след миокарден инфаркт или при активен ендокардит.

Необтурационният исхемичен мозъчен инсулт може да се причини по няколко различни механизми:

- микроемболизация, която да бъде кардиогенна и екстракардиогенна (каротисогенна, аортогенна). Кардиогенните микроемболи подобно на макроемболите са тромбо-емболи и се разпространяват около два пъти по-често в лявата хемисфера поради анатомичните разлики между лявата и дясната сънна артерия, но по-характерно е за тях развитието на микро- (респ. макроинфаркти) в двете голямомозъчни хемисфери, крайниците или други органи (бъбреци, слезка). Друг източник на микроемболи са улцериралите склерозни плаки в сънната артерия. Това са холестеролови микроемболи. За разлика от кардиогенните те са още по-малки и повтарящите се инциденти са винаги от една и съща страна. Ако улцериралата плака е в брахиоцефалния трункус, повтарящите се микроемболизации са винаги вдясно и нерядко са едновременно в басейна на каротидната и вертебро-базиларната система.

- хемодинамично спадане на мозъчното перфузионно налягане при остра сърдечна слабост, тежки ритъмни разстройства (нарушения), тежка кръвозагуба или шок (хиповолемия). Обикновено при тези болни се наблюдават общомозъчни явления

- промени на съзнанието, кома, генерализирани епилептични припадъци, психомоторна възбуда. Огнищна неврологична симптоматика може да се развие или при комбинация на хиповолемия и местна промяна (стеснение от атеросклерозна плака) при хиалиноза, патологична извивка или бримка на някой мозъчен кръвоносен съд.

- ангиоспазъм;

- Стиил - синдром (кражба на кръв от басейна на необтурирала мозъчна артерия);

- повишен кръвен вискозитет (промяна в реологичните свойства на кръвта).

Клиничната картина при мозъчен инфаркт, неуточнен, зависи от засегнатия кръвоносен съд. Например клиничната картина при запушване на вътрешната сънна артерия е много разнообразна. Тя зависи от два кардинални фактора и много второстепенни:

- от функционалното състояние на Вилизиевия кръг и останалите колатерали;

- от динамиката на развитието на обтурацията на вътрешната сънна артерия.

Оптико-пирамидният алтерниращ синдром се среща при около 15-20% от случаите и се манифестира с хомолатерална слепота или амблиопия и контралатерална хемипареза. Ако е тромбозирала лявата сънна артерия, хемипарезата по правило е съчетана с афазия. Ако е запушена дясната сънна артерия, левостранната хемипареза е съчетана с аутопагнозия, анозогнозия, игнориране на дразненията, нанесени върху лявата телесна половина (болкови, тактилни, зрителни, слухови), акалкулия, амузия, разстройство на гнозиса за схемата на тялото и др.

Окуло-пирамидният алтерниращ синдром е много по-чест, при около 80% от случаите. На страната на тромбозата се наблюдава синдром на Клод-Бернар-Хорнер, а на срещуположната страна - хемипареза или някои от току-що описаните корови дисфункции в зависимост от това, дали е запушена лявата или дясната каротидна артерия.

Диагнозата мозъчен инфаркт, неуточнен, се поставя чрез компютърна томография и магнитен резонанс на главата. Ангиографията на мозъчните съдове може да улесни локализирането на мозъчната лезия.

Лечението на мозъчен инфаркт, неуточнен, може да бъде консервативно или инвазивно. Консервативното лечение се състои в извършване на тромболиза, а инвазивното лечение се осъществява чрез ангиопластика или стентиране.