Вестибуларни синдроми при болести, класифицирани другаде МКБ H82*

Нарушението на равновесието е смущение, при което човек се чувства нестабилен при изправено положение или ходене. Вестибуларният синдром е сборно понятие, в което се включват всички симптоми, характерни за световъртежа - нарушен баланс, гадене и повръщане, нисъгъм - бързи движения на очите.

Херпес зостер отикус е заболяване с вестибуларна симптоматика, което може да бъде причислено към вестибуларни синдроми при болести, класифицирани другаде.

Заболяването се причинява от вирус Herpes zoster, сходен с този на варицелата.

Вирусната инфекция нахлува по хематогенен път, като минава през ликворната бариера и менингиите. Тъй като Нerpes zoster virus е невротропен, се установяват възпалителни и дегенеративни изменения в ganglion spirale и ganglion vestibuli.

Заболяването се среща във всяка възраст, но най-често е между 40-60 годишна възраст. Започва остро, с общо неразположение, втрисане и повишена температура. Болните се оплакват от силни болки в ушите, които могат да бъдат придружени със световъртеж. Появява се зачервяване и мехурчета по ушната мида, външния слухов проход и по хода на лицевия нерв.

Пациентите имат намаление на слуха, шум в ухото, понякога придружено с гадене, повръщане, световъртеж и смущения в равновесието. Появяват се увеличени лимфни възли по шията от страната на обрива. В хода на заболяването се развива периферна парализа на лицевия нерв.

Диагнозата се поставя при преглед на ухото по наличието на везикули и корички по ушната мида и външния слухов проход. Аудиометричното изследване на слуха показва чисто звукоприемно намаление на слуха.

Диференциална диагноза може да се направи с грипозния остър отит. Периферната парализа на лицевия нерв трябва да се отдиференцира от централната, както и от идиопатичната Белова парализа.

Лечението бива консервативно и оперативно. Консервативното лечение включва локално приложение на противовирусни препарати, за да се предотврати вторичната инфекция на везикулите.

Общото лечение трябва да започне с приложение на вирусостатици. Симптоматичното лечение включва болкоуспокояващи средства. В случаите на засягане на слуховия или на лицевия нерв се започва със стимулираща трофиката им терапия. Прилагат се витамини А, Е, В1, В6, В12. Противовъзпалителното лечение включва кортикостероиди прилагани през устата.

С цел да се предотврати вторичната микробна инфекция, се прилагат и антибиотици. При парализа на лицевия нерв, след електромиографски изследвания, консултация с невролог и физиотерапевт се назначава йонофореза, електростимулация на лицевия нерв и масаж на лицевата мускулатура.

В основата на лечението на вестибуларни синдроми при болести, класифицирани другаде се използват седативни средства, медикаменти против повръщане и вазодилататори. Ако медикаментозното лечение не може да овладее пристъпите от вертиго се преминава към оперативно прекъсване на вестибуларната част на слухово-вестибуларния нерв.