Синдром на вертебробазиларната артериална система МКБ G45.0

Патологията във вертебробазиларната система представяща се с общомозъчни симптоми - главоболие, световъртеж и огнищни симптоми, се означава като синдром на вертебробазиларната артериална система.

Етиологията на заболяването показва доминиране предимно на атеросклеротичните стенотични промени в съдовете от вертебробазиларната система (вертебрална, базиларна и задни мозъчни артерии), дискови хернии в цервикалния регион, шийна остеоартроза, заболявания на съединителната тъкан с васкулитни промени, нарушения в коагулационния статус и др.

Клиниката на синдром на вертебробазиларната артериална система се владее от общомозъчни симптоми като внезапно главоболие, гадене, повишено мозъчно налягане и симптоми предимно от малкия мозък. Продължителността на симптомите е средно 8 минути. Пациентите съобщават за световъртеж, шум в ушите, атаксия, нистагъм, тилно главоболие, дизартрия, диплопия, хемианопсии (отпадане на половината на зрителното поле на едното или двете очи), квадрантна хемианопсия (отпадане на 1/4 от зрителното поле на едното или на двете очи), фотопсии (светещи точки в зрителното поле), скотоми (празни полета в зрителното поле). Рядко има т.нар drop attaks с внезапно падане на земята без загуба на съзнание от хипоксична дисфункция на ретикуларната формация или транзиторна амнезия (загуба на паметта) и временна дезориентация.

Синдром на базиларната артерия - характеризира се с преходна квадрипареза, хоризонтална погледна пареза, малкомозъчни симптоми.

Симптоми от страна на вертебралната артерия - нистагъм, гадене, повръщане, световъртеж, контралатерална увреда на усета за болка и температура за лицето и тялото, дисфагия, дрезгав глас, диплопия, световъртеж, гадене, повръщане.

Стийл синдром - синдром на подключичната артерия. Причина за възникване е ретрограден кръвен ток обратно в посока на вътрешните гръдни артерии, асоцииран с проксимална ипсилатерална стеноза или оклузия на подключичната артерия. Симптомите се проявяват по време или непосредствено след усилено натоварване на съответната ръка и се изразяват в световъртеж, гадене, нистагъм. Важна отличителна характеристика е внезапното начало, краткотрайността на симптоматиката - до 24 часа и липсата на остатъчни симптоми.

Диагнозата на синдрома се поставя след преглед от невролог с използване на невроизобразяващи техники като компютърна томография, магнитен резонанс - обикновено не се установяват морфологични промени, но след чести инциденти могат да се забележат точковидни инфаркти. Препоръчително е и провеждането на шийна рентгенография с цел диагностициране на остеоартритни промени, както и параклинични изследвания - проследяване стойностите на хематокрита (кръвния вискозитет), фибриногена, холестерола и други.

Диференциална диагноза се прави предимно с острите нарушения на мозъчното кръвообращение - мозъчен кръвоизлив, мозъчен инсулт, мозъчен тумор, множествена склероза, лабиринтит, доброкачествено вертиго и др.

Лечението на синдром на вертебробазиларната артериална система е насочено към терапия на основната причина за симптоматиката, тъй като липсват данни за остатъчни явления, но рискът от рецидив и прогресия към остра недостатъчност на мозъчното кръвообращение е голям.