Вторичен паркинсонизъм, неуточнен МКБ G21.9

Вторичен паркинсонизъм, неуточнен включва всички форми на паркинсонов синдром, характеризиращ се с типичните за болестта тремор, ригидност и брадикинетични прояви.

Етиологията е разнообразна, най често се касае за травматични нарушения на главния мозък, постинфекциозна генеза, хипоксично увреждане, хидроцефалия и други.

Патоморфологичното се установява различна степен на некротични и репаративни промени с глиоза, възпалителна инфилтрация, загуба на пигмент в стрионигралната система. Може да са засегнати и други части на мозъка, като мозъчната кора. Намалено е съдържанието на допамин, а съдържанието на ацетилхолин е релативно увеличено.

Клиниката на вторичния паркинсонизъм започва след известен латентен период. Първоначално проявите са дискретни, пациентите могат да забележат известна неловкост на движенията, чувство за нестабилност на походката. По-късно с прогресия на деструктивните промени се разгръща клиниката на паркинсонизма с повишен мускулен тонус, поради освобождаване на периферния неврон от коровото въздействие, като клинично се наблюдава мускулна ригидност, обхващаща асиметрично мускулатурата. Наблюдават се също бради-, хипо-, респективно акинезия с бедни затормозени и бавни волеви движения, но без да е променена тяхната сила. В началото е налице брадикинезия и хипокинезия, които с напредване на състоянието и формиране на контрактури на мускулите преминават в акинезия. Походката е нестабилна с бавни, ситни неуверени крачки, липсват физиологичните синкинезии на ръцете. Главата е приведена към тялото, ръцете са сгънати и приведени към тялото. Лицето е безизразно, застинало, ако се появи мимична реакция на лицето тя остава трайно втвърдена - болният показва израз на смях дълго време след като е преминала причината за смеха. Треморът при паркинсонизма е по-слаби изразен, обхваща дисталните части на крайниците или лицето - орофациална дистония. В по-късен етап се установява и дементен синдром.

Диагнозата на паркинсоновия синдром се поставя след преглед от невролог и друг специалист. Тъй като паркинсонизмът е вторично по своя характер заболяване, то е важно да се открие ноксата (причината) и отстраняване на нейното влияние.

Диференциална диагноза на заболяването се прави с друг паркинсонов синдром, болест на Паркинсон, мозъчно-съдов инцидент, дегенеративно засягане на главния мозък от инфекциозна генеза и други.

Лечението на вторичен паркинсонизъм, неуточнен е заместително - с допаминови агонисти.