Последици от възпалителни болести на централната нервна система МКБ G09

В рубриката последици от възпалителни болести на централната нервна система се разглеждат всички ранни или късни прояви на заболяването, което ги е причинило.

Към тази група може да бъде отнесен мозъчния оток, проявяващ се с общо мозъчни симптоми от повишеното вътречерепно налягане - главоболие, повръщане, оток на зрителната папила, брадикардия. Състоянието може да бъде причина за малкомозъчно вклиняване и смърт от парализа на дишането, поради притискане на центъра на дишането в продълговатия мозък. При възпалителните процеси на централната нервна система може да се прояви и огнищна неврологична симптоматика, която се характеризира с парализи и парези на крайниците с наличие на трофични смущения в инервираната мускулатура и бързо и ранно развитие на дикубитални рани.

При тежка интоксикация при възпалителните болести на централната нервна система, особено при малки деца, вследствие на продължително повръщане и смущение във водно-електролитното равновесие, се развива церебрален колапс или церебрална хипотензия (намаляване на ликвора в мозъчните стомахчета). Клинично се проявява със сухи лигавица и кожа, изострени черти на лицето, хлътнала фонтанела, отслабване на синдрома на менинго-радикулерно дразнене, изчезване на рефлексите, спадане на ликворното налягане.

Като последица от възпалителните болести на централната нервна система може да се развие и синдрома на Уотърхаус Фридриксън (Waterhause-Friederichsen), при който има смущения в хемокоагулацията (съсирването на кръвта) и поява на ДИК (дисеминирана интравазална коагулация) - синдром, при който настъпва недостатъчност на надбъбречната жлеза. Този синдром се проявява с внезапно бурно начало, с висока температура, гърчове, замъглено съзнание, силни мускулно-ставни и коремни болки, сърдечно-съдова недостатъчност, развитие на кома. Още в първите часове се появява хеморагичен обрив с тенденция за бързо разпространение и сливане в плаки (като "разпространение на мастило по попивателна хартия), разположени най-често по седалището, бедрата, долните крайниците, глезените и други части на тялото. Подчертана е възбудата, неспокойствието, мускулните потрепвания и гърчове.

За диагнозата важно значение имат ликворната находка, скенер на главен мозък, ядрено-магнитен резонанс, лабораторните кръвни показатели (като особено важни са хемостазните - на кръвосъсирването). Прави се микробиологична посявка и доказване на причинителя, а при наличие на септични прояви се взема и хемокултура - вземане на кръв в специални среди за микробиология. За диагнозата важно значение има и анамнеза за невроинфекциозно заболяване, както и остатъчната неврологична симптоматика, установена при неврологичния статус.

Лечението на последици от възпалителни болести на централната нервна система зависи от вида на нарушенията. При парализи и парези се назначават физиотерапия, Нивалин и витамини от група В. При развитие на ДИК (дисеминирана коагулопатия) се прилагат хепарин, хуман-албумин, допамин, изопреналин, глюкозо-солеви разтвори. При мозъчен оток - манитол, фурантрил, дексаметазон в необходимите дозировки.