Емоционални разстройства с начало, типично за детството МКБ F93

Емоционални разстройства с начало, типично за детството са специфични и прогнозата им е благоприятна. Те са по-скоро преувеличение на нормални тенденции в развитието, отколкото явления, качествено абнормни сами по себе си. При повечето деца се нормализират с напредването на възрастта.

Някои от по-важните емоционални разстройства с начало, типично за детството са: тревожно разстройство при деца, предизвикано от раздяла; фобийно-тревожно разстройство в детството, разстройство със социална тревожност в детството, разстройство със съперничество между сиблинги (братя и сестри) и други.

Тревожно разстройство при деца, предизвикано от раздяла - в ранното детство е нормално при отделяне на детето от близките, то да изпитва тревога. При някои от децата е болестно засилена и прекалено удължена - до предучилищната възраст. При някои от тях се наблюдават телесни симптоми като болки в стомаха, гадене, повръщане, при излизане на майката. При опит за насилствено разделяне, настъпва активна съпротива, плач, гняв или депресия.

Фобийно-тревожно разстройство в детството - то е близко до това на възрастните, но фобийният обект е с по-елементарен характер - страх от насекоми, гръмотевици и други. При много деца до 6 годишна възраст има страх от животни - кучета, петел и други. Като лечение се провежда седираща терапия с трициклични антидепресанти и поведенческа психотерапия.

Разстройство със социална тревожност в детството - социално опасение и тревожност от 6-12 месеца, когато детето се среща с нови странни или социално застрашаващи ситуации. Тази категория трябва да се използва за разстройства, възникнали преди 6-годишна възраст. Съществува упорит и повтарящ се страх от социални срещи.

Разстройство със съперничество между сиблинги - появата на второто дете в семейството поражда емоционални нарушения у първото. Изразяват се в съперничество и ревност, които могат да останат по-трайни. Този процес някои автори наричат „детронация”. У детето се създава отрицателна нагласа към малкия натрапник. Тези разстройства са описани като „комплекс на първото дете”.