Разстройства на обмяната на магнезия МКБ E83.4

Разстройства на обмяната на магнезия включва хипермагнезиемията и хипомагнезиемията.

Магнезият е втория най - важен вътреклетъчен йон. Той участва в различни биохимични реакции като гликолиза и окислително фосфорилиране. Приблизително 60 % от общото му количество е локализирано в костите, а останалата част е в меките тъкани. Референтните стойности на серумната концентрация са между 0.70 - 1.20 mmol/l.

Към разстройства на обмяната на магнезия принадлежи хипермагнезиемията.

Хипермагнезиемията е състояние с повишена серумна концентрация на магнезий над 1.5  mmol/l. Когато нивата му се повишат над 2 mmol/l се наблюдават невромускулни, сърдечносъдови симптоми и хипокалциемия.

• При концентрация между 2 - 3 mmol/l се описва гадене, главоболие, летаргия, сънливост, намалени сухожилни рефлекси.
• При концентрация между 3 - 5 mmol/l се изявяват сомнолентност, хипокалциемия, хипотония, брадикардия, промени в ЕКГ.
• При концентрация над 5 mmol/l се наблюдава парализа на мускулатурата, парализа на дишането, сърдечен арест.

Магнезият е блокер на калциевите канали. Това му действие води до нарушена сърдечносъдова функция - хипотония, брадикардия. При нива на магнезий между 2.5 - 5 mmol/l се развиват ЕКГ промени като удължаване на P-R интервала, увеличен QRS комплекс и Q-T интервал.

Освен това хипермагнезиемията може да потисне секрецията на паратиреоидния хормон, което води до намалена плазмена концентрация на калций. Състоянието е преходно и не предизвиква симптоми.

Хипермагнезиемия се развива при бъбречна недостатъчност и при повишен внос на магнезий в организма. Пациенти в краен стадий на бъбречно заболяване имат плазмени нива между 1 - 1.5 mmol/l.

Тежка хипермагнезиемия се индуцира от екзогенния внос на магнезий под формата на антиациди или лаксативи в терапевтични дози. Затова тези медикаменти са противопоказани при бъбречна недостатъчност. Парентерално магнезий се въвежда, за да се намали невромускулната възбудимост при бременни жени с тежка прееклампсия или еклампсия.

Лечение се провежда с калциев хлорид венозно, бримкови диуретици и диализа в случай на бъбречна недостатъчност или тежка невромускулна и сърдечносъдова симптоматика.

Към разстройства на обмяната на магнезия принадлежи хипомагнезиемията.

С термина хипомагнезиемия се дефинира състоянието на понижени нива на магнезий в кръвта. Причините могат да бъдат:

• Намален внос на магнезий в организма - при гладуване, алкохолизъм, паренерално хранене.
• Преразпределение на магнезия от извънклетъчното към вътреклетъчното пространство.
• При диабетна кетоацидоза, остър панкреатит.
• Повишена загуба на магнезий от гастроинтестиналния тракт - диария, повръщане, фистули.
• Повишена загуба на магнезий от бъбреците - вродени дефекти на бъбречните тубули, медикаменти (диуретици, антибиотици, химиотерапевтици, имуносупресори, инхибитори на протонната помпа), етанол, хиперкалциемия, метаболитна ацидоза, първичен хипералдостеронизъм и др.

Дефицитът на магнезий се свързва с множество биохимични нарушения - хипокалиемия, хипокалциемия, метаболитна ацидоза.

В резултат на хипомагнезиемията обикновено се засягат сърдечно - съдовата, централната и периферна нервна система. Към невромускулната симптоматика се отнасят мускулната слабост, тремор, припадъци, парестезии, тетания, вертикален и хоризонтален нистагъм, позитивиране признаците на Хвостек и Трусо.

Наблюдават се също така неспецифични ЕКГ промени и нарушения в сърдечния ритъм.

В зависимост от тежестта на симптоматиката, състоянието се повлиява чрез орално или парентерално заместително лечение с магнезиеви соли.