Недоимък на молибден МКБ E61.5

Недоимък на молибден е много рядко срещано състояние. Молибденът присъства в малки количества в човешкия организъм.

При възрастните индивиди средното му съдържание е около 9 mg като най - високи концентрации се достигат в черния дроб, бъбреците, костите и кожата.

Молибденът е кофактор на важни ензимни системи като ксантин оксидаза, алдехид оксидаза, които са свързани с продукцията на пикочна киселина, азотните отпадни продукти на протеиновия метаболизъм и въглехидратната обмяна, както и с усвояването на желязото. Висок процент от приетия с храната молибден се резорбира, а излишното количество бързо се екскретира с урината.

Клинично недоимък на молибден се изразява със характерна симптоматика.

Недоимъкът на молибден е изключително рядко състояние. То се открива при пациенти, които продължително време са били на интравенозно хранене или на хранене през тръба, или имат молибденов кофакторен дефицит.

Симптомите при недоимък на молибден включват сърцебиене, учестено дишане, главоболие, нощна слепота, анемия, гадене и повръщане. Могат да възникнат проблеми със сексуалната функция и развитие на зъбен кариес.

При тежък дефицит на молибден се наблюдават припадъци, дислокация на лещата, опистотонус.

В Китай и Япония хората, живеещи  в райони с ниско съдържание на молибден в почвата, са с повишен риск от развитие на стомашен и езофагиален карцином. Това може да се дължи на неспособността на дефицитните на молибден растения да преработят канцерогенните нитрозамини.

Основни източници на молибден са мляко, хляб, черен дроб, бобови растнения и зърнени храни.

Лечението при недоимък на молибден е много специфично. Недоимъкът на молибден се коригира чрез промяна в диетата и приемане на добавки с молибден. Препоръчително е приемането му заедно с медни добавки, за да се предотврати възникването на меден дефицит.