Полигландуларна хиперфункция МКБ E31.1

Полигладуларна хиперфункция представлява рядко срещано заболяване, което се характеризира с абнормна продукция на хормони от ендокринните жлезите в човешкия организъм.

При заболяването може да се наблюдава хипертиреоидизъм и тиреотоксикоза.

Тиреотоксикозата представлява състояние, което се характеризира с повишено количество на щитовидни хормони в кръвта а, хипертиреоидизъм представлява състояние, при което се наблюдава повишена функция на щитовидната жлеза.

Тиреотоксикозата се среща най -често във възрастта между 20 и 40 години. Жените боледуват значително по-често от мъжете.

Клинично при тиреотоксикозата може да се наблюдават уголемяване на щитовидната жлеза (гуша), екзофталм, който се изразява с изпъкнали очни ябълки, сърцебиене.

Други симптоми, които се наблюдават при тиреотоксикозата са напрегнатост, неспокойствие, ускорен говор, безсъние, обилно изпотяване, болните се чувстват отпаднали с мускулна слабост в крайниците, треперене на ръцете, полова слабост при мъжете и менструални смущения при жените. Кожата става мека, топла, влажна.

За диагнозата значение има клинична симптоматика, ехографията и сцинтиграфията на щитовидна жлеза, серумните нива на хормоните на щитовидната жлеза Т3 и Т4, както и нивото на TSH.

При полигландуларната хиперфункция може да се наблюдава и хиперпаратиреоидизъм.

Хиперпаратиреоидизъм представлява болестно състояние, което се дължи на повишена продукция хормони от паращитовидните жлези.

Патогенезата на заболяването се изразява в това, че повишеното ниво на паратхормон води до развитие на хиперкалциемия.

Клиничната картина на хиперпаратиреоидизъм се характеризира с полидипсия, полиурия, безапетитие, запек, коремни болки, главоболие, умора, емоционална лабилност, загуба на тегло, анемия, аритмии, артериална хипертония, панкреатит, язвена болест.

При пациентите с изразена нефролитиаза се наблюдават бъбречни колики и хематурия. В резултат от резорбцията на костно вещество се развиват патологични фрактури и болезненост в костите.

За поставянето на диагнозата хиперпаратиреоидизъм знаение имат лабораторните изследвания. Друго много важно значение за диагнозата хипепаратиреоидизъм се отдава на рентгенографията (дава данни за костната резорбция), хормоналните изследвания (определя се нивото на паратхормона или неговата биологична активност, чрез измерване на уринния цАМФ), ехографията, КТ, ЯМР и други.

Полигландуларната хиперфункция е рядко срещано заболяване, като за поставянето на диагнозата е необходимо да се извършат множество лабораторни и образни изследвания.